Уилбур Смит - Порочен кръг

Може би този път наистина всичко е приключило, помисли си той, докато я гледаше. А тя продължаваше да говори за Кайла:

— Помниш ли как я учеше да лови риба?

— Тя беше роден риболовец. Със съвсем малко напътствия можеше да хвърли муха за сьомга на поне четиридесет и пет метра в най-лошото време, да не говорим, че инстинктивно усещаше теченията.

— А голямата сьомга, която двамата уловихте в Норвегия?

— Беше истинско чудовище. Закачих я на колана й, но тежестта й едва не ни удави в реката — засмя се на спомена той.

— Никога няма да забравя деня, когато тя заяви, че няма да става търговец на картини — кариерата, която аз бях избрала за нея, — а вместо това ще бъде ветеринарен хирург. Не знам как не откачих тогава!

— Беше доста лошо от нейна страна — каза Хектор със строго изражение.

— Лошо? Ти беше лошият. Ти я поддържаше във всичко. И двамата успяхте да ме убедите да се съглася.

— Тя имаше много лошо въздействие върху мен — призна Хектор.

— Тя те обичаше. Знаеш го. Обичаше те сякаш й беше истински баща.

— Това е едно от най-хубавите неща, които някой ми е казвал някога.

— Ти си добър човек, Хектор Крос. — Очите й плувнаха в сълзи: — И Катрин Кайла също ще те обича. Твоите три момичета те обичат. — Тя неочаквано ахна и се улови за корема. — Боже мой! Ритна ме като магаре. Това е знак за съгласие с казаното. — Двамата избухнаха в такъв смях, че хранещите се на околните маси ги изгледаха усмихнати. Но те бяха все едно сами в помещението, толкова погълнати бяха един от друг.

Имаха толкова много спомени, които можеха да обсъждат. Животът и на двамата бе протекъл в борба и стремеж. И двамата бяха преминали през периоди на стремглав възход и на сриващи всичко катастрофи, но кариерата на Хейзъл бе несравнимо по-зрелищна. Беше започнала с много кураж и целеустременост. На деветнайсетгодишна възраст бе спечелила първата си титла в турнир на големия шлем в професионалната тенис верига. На двайсет и една се бе омъжила за петролния магнат Хенри Банок и му бе родила дъщеря. Хенри бе починал, когато Хейзъл бе на почти трийсет години, и бе оставил контрола над конгломерата „Банок Ойл“ в ръцете й.

Само че светът на големия бизнес не е за всекиго. Натрапници и парвенюта там не са добре дошли. И всеки бе готов да се хване на бас, че няма начин някаква си тенисистка и момиче от кориците на списанията да се превърне в петролна баронеса.

Но никой от съмняващите се не бе отчел вроденото чувство за бизнес у Хейзъл, нито годините на школовка под погледа на Хенри Банок, които се равняваха на стотици дипломи по бизнесадминистрация. Като тълпите в някогашните римски стадиони недоброжелателите и критиците й очакваха с мрачно нетърпение лъвовете да я изядат. И тогава, за ужас на всички, тя бе извадила „Зара номер осем“.

Хектор съвсем ясно си спомни как списание „Форбс“ бе публикувало на корицата си Хейзъл в бял тенис екип и с ракета в дясната ръка. Текстът под снимката гласеше:

Хейзъл Банок смачка конкурентите си:

Най-богатото петролно находище от трийсет години насам.

Репортажът описваше как в пустинното сърце на забравеното от Бога бедно емирство на име Абу Зара се намира петролна концесия, притежавана някога от петролната компания „Шел". В периода веднага след Първата световна война „Шел“ изпомпала находището до сухо и изоставила вече безполезната концесия, която постепенно била забравена.

Тогава Хейзъл закупила концесията за някакви си няколко милиона долара, а познавачите се сбутали затворнически и доволно се подсмихнали. Пренебрегвайки възраженията на своите съветници, тя вложила още няколко милиона в роторно колонково сондиране на малка подземна аномалия в най-северния край на полето — аномалия, която по-примитивните техники на сондиране отпреди трийсетина години сметнали за спомагателна на основния резервоар. Тогавашните геолози единодушно приели, че всичкият петрол в тази област отдавна се е събрал в основния резервоар, който впоследствие бил изпомпан на повърхността, пресушен и изоставен.

Сондажният екип на Хейзъл обаче пробил смятания за непробиваем купол от каменна сол на диаспирата — огромната подземна кухина, в която се били събрали основните петролни залежи, — газовото свръхналягане избило през сондажния отвор с такава сила, че изхвърлило през него почти осемкилометровата стоманена сонда като паста от туба, а дупката буквално се пръснала. Струя висококачествен суров петрол излетяла на стотина метра във въздуха. Най-сетне се разбрало, че изоставените от „Шел“ стари петролни находища, от „Зара 1“ до „Зара 7“, представлявали само малка част от общите залежи.