Уилбур Смит: Порочен кръг

Докато вървяха, в помещението се възцари тишина. Всички знаеха кои са те. Дори в напредналата си бременност Хейзъл изглеждаше великолепно. Фината като паяжина материя на роклята й се раздуваше около нея като розов облак, а ръчната й чантичка бе едно от онези творения от крокодилска кожа, които навяваха мисли за самоубийство у всяка жена сред присъстващите, която нямаше такава.

Марио ги настани и прошепна в ухото й:

— За вас, предполагам, салата с грейпфрут, последвана от „Сен Жак“ на скара. А за вас, господин Крос, както обикновено силно подлютен „Стек тартар“, след което „Омар със сос шардоне“?

— Обичайното, Марио — съгласи се сериозно Хектор. — За пиене… госпожа Крос ще обича малка бутилка „Перие“ в шампаниера. А за мен ви моля да извадите бутилка „Вон-Романе Малконсорт 1993“ от личния ми запас.

— Вече си позволих да го направя, господин Крос. Преди петнайсет минути проверих температурата на бутилката и тя беше шестнайсет градуса. Да кажа ли на сомелиера да я отвори?

— Благодаря ти, Марио. Знам, че винаги мога да разчитам на теб.

— Правим всичко по силите ни, за да доставяме удоволствие, сър.

Когато управителят се отдалечи, Хейзъл се наклони и покри с длан ръката на Хектор.

— Обожавам малките ви ритуали, господин Крос. По някакъв начин те силно ме успокояват — усмихна се тя. — Кайла също ги намираше за забавни. Помниш ли колко се смеехме, когато те имитираше?

— Каквато майката, такава и дъщерята — усмихна й се в отговор Хектор. Имаше период, когато Хейзъл не беше способна да произнесе името на Кайла на глас. Това бе след бруталното убийство на дъщеря й, чийто труп бе обезобразен от убийците, до научаването, че е бременна с детето на Хектор. Тогава бе преживяла истински катарзис, беше се разплакала в ръцете му и бе изтървала името й.

„Кайла…! Ще бъде друга малка Кайла“, разплака се тогава тя. После раните бяха заздравели бързо и тя отново можеше да говори често и свободно за Кайла. Сега искаше да говори, така че когато сомелиерът донесе водата й, тя отпи глътка и попита:

— Смяташ ли, че Катрин Кайла Крос ще има русата коса и сините очи на сестра си? — Вече бе избрала името на малката в памет на мъртвото й първо дете.

— Той по-вероятно ще има набола черна брада като баща си — подразни я Хектор. И той обожаваше убитото момиче. Кайла бе магнитът, който ги бе срещнал, противно на всякакви вероятности.

По онова време Хектор бе шеф на охраната в „Банок Ойл“. Тогава Хейзъл наследи контрола над компанията от покойния си съпруг.

Още от самото начало Хейзъл не бе харесвала Хектор, макар той да бе назначен от възлюбения й починал съпруг. Тя познаваше репутацията и методите на Хектор и бе отблъсната от безкомпромисната и понякога жестока тактика, използвана от него, за да защити активите на компанията и персонала от всякаква възможна заплаха. Беше войник и мислеше като такъв. Не знаеше какво е милосърдие. Това противоречеше на всички по-нежни женски инстинкти на Хейзъл. Още при първата им среща го бе предупредила, че търси и най-дребния повод да го уволни.

И тогава безметежното и осигурено съществуване на Хейзъл бе захвърлено във вихъра на хаоса. Дъщеря й, която бе стълбът на нейното самотно съществуване, бе отвлечена от африкански пирати. Хейзъл бе използвала цялото си огромно богатство и всичкото си влияние в коридорите на властта, за да се опита да я спаси. Но никой не можа да й помогне, дори президентът на Съединените щати въпреки всичката власт в ръцете му. Те дори не съумяха да открият къде е държана Кайла. Изпаднала в пълна безизходица, Хейзъл бе забравила за гордостта си и се бе върнала при жестокия, брутален и безмилостен войник, когото толкова мразеше и презираше — Хектор Крос.

И той бе проследил похитителите до леговището им в сърцето на африканската пустиня, където държаха в плен Кайла. Оказа се, че е била ужасно измъчвана от тях. Хектор бе атакувал със своите хора и бе спасил момичето. Така бе показал на Хейзъл, че е дълбоко почтен човек с високи идеали — човек, на когото тя може да се довери безрезервно. Беше се поддала на привличането, което така старателно прикриваше още на първата им среща, а когато двамата се сближиха, тя бе открила, че под бронята на невъзмутимостта му той може да бъде топъл, нежен и любящ.

Погледна го сега и взе ръката му, която лежеше на масата.

— С теб до мен и с малката Катрин Кайла в мен всичко отново е прекрасно.

— И така ще бъде завинаги — увери я той, а по гърба му отново пролази ледената тръпка на осъзнаването, че може би предизвиква съдбата. И макар да й се усмихна с обич, той си спомни, че спасяването на Кайла не се бе оказало край на изпитанията. Фанатиците, които я бяха отвлекли, не се бяха предали. Наети от тях бандити се върнаха, убиха Кайла и изпратиха отрязаната й глава на Хейзъл. Хектор и Хейзъл бяха принудени отново да се заловят и да ликвидират чудовището, унищожило живота им.