Уилбур Смит - Порочен кръг

— Имаме доставки от селото, господин Крос. Какво да правим с тях? Очакваме ван от Фарнам с храна за женските фазани.

— Направи нужното някой да разпознае шофьора. Повтарям, никакви непознати.

Той остави слушалката обратно на вилката и огледа стаята, мислено набелязвайки какво да вземе със себе си в Лондон. Не бяха много неща. С присъщото й внимание към подробностите, Хейзъл бе дублирала по-голямата част от съдържанието на двете къщи. Така че в повечето случаи ставаше дума за излизане от едната и влизане в другата. Дори Катрин имаше свое детско крило, което я чакаше там. Само лошо стечение на обстоятелствата бе станало причина да се натъкнат на онази засада, без която Хейзъл още щеше да бъде жива. Той с горчивина се запита коя точно книга Хейзъл бе пожелала да вземе от „Брандън Хол“ в онзи фатален ден.

Взе телефона и позвъни на номера в дома им в лондонския квартал Белгрейвия. Отговори му икономът:

— Свързахте се с резиденцията на Крос. Какво мога да направя за вас?

— Добро утро, Стивън.

— А, господин Крос! Как сте, сър? Всички тук сме много разстроени за случилото се с мадам. Тя беше прекрасна жена. Ще ни липсва много.

— Благодаря ти, Стивън — кисело промърмори Хектор. — Пристигам при вас днес следобед с бебето и нейните гледачки. Ще останем неопределено дълго. Моля те, вземи мерки всичко да е готово за нас.

С Хектор в рейнджроувъра начело, малкият конвой напусна през портала „Брандън Хол“ в един без петнайсет. Хектор бе доволен от избора си на Бони Хепуърт за главна гледачка. Тя беше изпълнила точно указанията му. Порталите за имението бяха заключени и Пол Стоу, главният лесничей, стоеше на пост с преметната през ръката му ловджийска пушка. Хектор свали прозореца на колата си, за да поговори с него. Пол бе служил в десантните войски, при това в стария полк на Хектор. В Афганистан го бяха ранили тежко по време на престрелка с талибаните и след изписването от болницата той се бе уволнил от армията. Хектор не се бе поколебал, когато Пол бе кандидатствал за главен лесничей, и не бе имал нито един повод да съжали за решението си. Той повтори указанията си порталите да се държат заключени и да не се допускат в имението непознати лица. След това продължиха по пътя си и Хектор видя в огледалото за обратно виждане Пол да затваря тежките железни врати на портала зад тях. Три часа по-късно влязоха в подземния гараж на къщата с номер 11 в Белгрейвия. Хектор бе предпочел да пътува бавно заради Катрин.

Когато час след пристигането им Хектор посети детското крило, той намери Катрин нахранена, оригната и завита в легълцето й. Позволи си да се отпусне за първи път този ден.

Едно от нещата, които донесе от „Брандън Хол“, бе любимият му портрет на Хейзъл. Окачи го на стената срещу бюрото му в кабинета, преди дори да включи настолния си компютър.

Когато компютърът зареди, отвори пощата си в „Гугъл“. В горната част на входящите съобщения бе онова, което очакваше с голямо нетърпение:

Настя и аз пристигаме с подет на „Емирейтс" ЕК 005 в 18:00 часа по Гринуич този четвъртък на „Хийтроу" — Терминал 3.

Пади

Когато двайсет и четири часа по-късно двамата минаха през изхода за пристигащи, Хектор ги чакаше. Изсеченото като от камък лице на Пади беше загоряло и с цвят на какао. Лицето и голите ръце на Настя бяха придобили излъчващ сияние медно-златен тен. И двамата изглеждаха в добра физическа форма и много жизнени. Хектор ги прегърна. Телата им бяха твърди и гъвкави като тела на добре тренирани атлети, каквито всъщност си бяха.

— Ще отседнете при мен на номер 11 — уведоми ги Хектор.

— Надявах се да го кажеш — усмихна се Настя. — Прекрасно е от време на време да се отнасят с мен като с херцогиня.

— Ти не си херцогиня, Настя. Ти си царевна.

— Що за дивотии говориш непрекъснато, Хектор Крос? — направи тя неуспешен опит да се държи високомерно. Истината бе, че й допадаше да я нарича така. Целуна го по двете бузи.

Натовариха багажа си на рейнджроувъра. Пади избра предната седалка, а Настя седна отзад. Беше жена с източно възпитание и си знаеше мястото. Хектор потисна усмивката си при мисълта, че ако не пребива в момента някого до смърт, защото я е ядосал по някакъв начин, Настя е в състояние убедително да се прави на раболепна съпруга.

В колата Пади и Настя отново изказаха съболезнованията си и заявиха решимостта си да отмъстят за Хейзъл. Хектор им отговори неловко, като с мъка запазваше смелото си изражение. След това, за облекчение и на тримата, разговорът се прехвърли на по-неутрални и всекидневни теми. Не се бяха виждали от доста време, така че размениха новини за общите им приятели и познати, а Пади запозна Хектор с текущото състояние на компания „Кросбоу Секюрити“.