Уилбур Смит - Порочен кръг

В асансьора имаше и други хора, така че не говориха, докато не стигнаха до последния етаж. Когато обаче тръгнаха по коридора към двойната врата в далечния му край, тя докосна ръката му, за да го задържи за миг, и прошепна:

— Много съжалявам за съпругата ви. Познавах я много добре. Беше чудесен човек, толкова честна и силна. Сърцето ме боли за нея.

Хектор почувства искреността й и бе трогнат.

— Благодаря ви. Много сте мила.

Когато влязоха в апартамента, Роналд Бънтър — дребен спретнат мъж със сива коса и очила за четене със златни рамки — стана от дивана в далечния край на просторната дневна. Беше по риза с ниско навити ръкави и носеше тиранти, които контрастираха с останалата част от консервативното му облекло. Изражението му бе сурово. Хектор едва потисна усмивката си, като се сети за описанието на Хейзъл:

Сбирщина скръндзави адвокати с лица като цукала.

Стиснаха си ръцете и Хектор видя нещо да проблясва в бледите очи на Бънтър. Дали смелите алени тиранти не издаваха истинската му природа?

— Позволете ми още веднъж да изразя моите съболезнования. Запознаваме се при наистина трагични обстоятелства, господин Крос. — Той посочи таблоидите, разпръснати на масичката пред дивана. Снимката на Хейзъл бе на всяка челна страница. — А ни предстои да уточним някои наистина мрачни въпроси.

— Благодаря ви за милите думи и загрижеността, господин Бънтър.

— Но преди да преминем по същество, нека ви предложа нещо за освежаване. Чай или кафе?

— Кафе, ако обичате.

— И за мен. — Бънтър погледна към помощничката си. — Погрижи се, Джо. — Докато тя телефонираше да поръча на румсървиса, Бънтър посочи креслото срещу себе си, Хектор остави куфарчето си на масичката и потъна в него. — Надявам се не възразявате помощничката ми да присъства на нашата среща. Аз разчитам на нея да запише точно всичко, което ще дискутираме.

— Нямам нищо против.

Докато чакаха пристигането на количката с напитки, те обсъдиха времето, което — и двамата бяха единодушни по въпроса — бе прекрасно за сезона, и дори стигнаха до американските президентски избори. Бънтър бе заклет републиканец и това скъси донякъде дистанцията между двама им. Джо наля кафето и когато всички вдигнаха изящните чашки от костен порцелан, Бънтър погледна през масата към Хектор.

— Нека започнем, господин Крос — предложи той и без да чака отговора му, продължи: — Предполагам, наясно сте, че аз съм управителят и старшият попечител на „Семеен тръст Хенри Банок“, в качеството си на какъвто имам решаващ глас при гласуванията на борда.

— Да, съпругата ми обясни това.

— Вашата съпруга бе един от бенефициентите на тръста.

— Колко други бенефициенти има? — изстреля Хектор, но Бънтър избегна отговора.

— Нямам право да разкривам подобна информация. — Блещукането в очите му бе изчезнало и изражението бе каменно. Хейзъл го бе предупредила, че това ще се случи, но той трябваше да опита. Бънтър продължи: — Вашата съпруга имаше правото на доживотно ползване на някои от активите на тръста, които не формират част от нейното наследство. Те трябва да бъдат върнати под контрола на борда на попечителите.

— Да, тя ме предупреди и за това. Ще имате пълното ми съдействие.

Изражението на Бънтър леко просветна.

— Благодаря ви, господин Крос. Ще можете ли също да ни предоставите копие от смъртния акт на госпожа Банок-Крос? Това би ни спестило много главоболия.

— Да, мога да го направя веднага. — Хектор отвори куфарчето си, за да извади от него прозрачна папка джоб. Измъкна документа от папката и го плъзна по масата. Бънтър го прегледа набързо.

— Много предвидливо от ваша страна, господин Крос.

— Мисля, че ще искате и свидетелството за раждане на дъщерята на моята съпруга. — Хектор извади нов документ.

— Благодаря ви, но ние вече разполагаме с оригиналите на рожденото свидетелство на Кайла Банок и смъртния й акт.

— Не. Не говорех за Кайла Банок. Имах предвид Катрин Кайла Банок-Крос.

Бънтър изглеждаше озадачен.

Един на нула за мен, сър, помисли си Хектор с удовлетворение. Знаеше, че не е лесно да направиш точка срещу този дребничък човек. Бънтър бързо възстанови самообладанието си.

— Извинявам се, но се боя, че не ви разбирам, господин Крос. Съпругата ви определено имаше само една дъщеря, нали така?

Хектор се наслади на ситуацията за още един дълъг момент, след което обясни:

— Пет часа преди да почине, жена ми роди чрез цезарово сечение момиченце. Искаше то да бъде кръстено Катрин Кайла. Ето свидетелството за раждане на Катрин Кайла.