Уилбур Смит - Порочен кръг

Все така вдигнал момичето над главата си, Джони се обърна и изгледа Карл в изумление. Когато проговори, гласът му бе изпълнен с дълбоко уважение:

— Мамка му, Карл, момчето ми! Това беше страхотно. Никога не съм предполагал, че можеш да говориш по този засукан начин, пич! Какво означава…?

— Означава да я хвърлиш вътре, Джони.

Двамата се вслушаха в плясъка при падането на тялото на момичето във водата, далече под тях, и в последвалото боричкане на хранещите се крокодили.

Карл остана на колене до възцаряването на тишина и едва тогава бавно се изправи на крака.

— Беше красиво, Джони — тихо каза той. — Беше едно най-красивите и най-трогателните неща, които някога съм гледал.

И ето че споменът продължаваше да гори в него, макар да се опитваше да го изтласка извън съзнанието си.

Отново се сети за Джони и пак огледа разхвърляната стая. От приятеля му нямаше и следа. Карл прехвърли краката си през ръба на леглото и стъпи на пода. Тръгна към вратата за терасата. Внимаваше да не стъпи на някоя от използваните спринцовки или в локвичка повърнато, върху счупена бутилка от вино или водка или небрежно захвърлено бельо. Беше преполовил пътя до вратата, когато отвън се разнесе гласът на Джони.

— Идва! Събуждай всички. Кондорът каца.

Повечето от спящите само допреди малко вече се надигаха и сами, после последваха Карл и след малко всички се бяха стълпили на терасата, където стоеше Джони, и засенчил очи с двете си ръце, гледаше към небето срещу лъчите на изгряващото слънце. Хората се събраха около него и образуваха разнородно оцветена тълпа, започвайки от млечнобелия Карл, през бледожълтото и кафявото на гостите до блестящия антрацит на Джони.

— Страхувах се, че тъпият Волков няма да може да кацне тук без радиоконтакт. Но ето го… идва! — възкликна Карл. — Да слезем и да видим какви заместници е довлякъл на тази тълпа от изморени жълти курви. — Той стисна кафявите зърна на тайландската проститутка, неблагоразумно застанала до него, и тя изпищя услужливо. Дори за краткия престой всички бяха научили колко му харесва някой да пищи от болка.

— Сега ще го направя на нищо. Измислил съм няколко оскърбления, които Юри не е чувал от мен. Хайде, всички… слизаме долу, за да посрещнем новите ни приятели и да се погаврим с Юри.

Карл ги повлече обратно през спалнята, където всички набързо се облякоха в дрехите си от снощи, пръснати безразборно от цялата стая. После групата шумно потегли надолу по стълбището в посока на вътрешния двор.

Завръщането на кондора винаги бе повод за празнуване, понеже той кацаше натоварен с момичета, луксозни стоки, нови лица и нови тела. А за гостите, които бяха приключили с това странно и плашещо място, той бе обещание за завръщане у дома.

В далечния Тексас Ема улови това преместване с дистанционно управляемите си скрити камери в основните стаи и дори с онази, която бе монтирана на върха на най-високото минаре, извисяващо се над стените на замъка. И тя докладва за това на Джо Стенли в захождащия самолет:

— Три коли напускат през главния вход и поемат надолу по склона към пистата…

Джони Конго караше начело на конвоя. Както обикновено бе настъпил педала за газта на белия си роувър до пода и се носеше с главозамайваща скорост. Сам Енгвеняма седеше отпред, до него. Той изпитваше почти същото нетърпение като Джони да види за първи път новодошлите от Банкок. Знаеше, че в крайна сметка и той щеше да им се наслади.

На задната седалка бяха натъпкани петима от въоръжените му главорези. Бяха облечени в извадени от обръщение камуфлажни униформи на американската армия, върху които носеха кръстосани патрондаши. Дулата на автоматите им стърчаха през отворените прозорци. Всеки път, когато Джони минеше по неравност на пътя, те се блъскаха един в друг. Каските и оръжията се удряха едни в други и в тавана на подскачащия роувър.

Карл Банок караше близо след Джони една от руските десантни амфибии. Носеше копринен халат с ярък мотив във формата на капки. Косата му бе разрошена и се развяваше на вятъра.

Около него тайландски момичета и травестити се бяха вкопчили в наличните дръжки, докато колата подскачаше по неравния път.

Всички бяха в приповдигнато настроение, дължащо се на канабиса и другите субстанции, които Карл бе предоставил за гълтане или дишане предната нощ. Повечето бяха облечени съвсем небрежно. Един от травеститите беше само по широките долни гащи на Джони, които се свличаха по бедрата му и разголваха цепката му отзад и много повече отпред. В мига, в който той ги вдигнеше, те отново започваха да се смъкват надолу. Едно от истинските момичета седеше зад Карл и беше облечено само със захвърлената му риза, напълно разкопчана отпред и развяваща се назад като плащ. Тя слагаше ръце върху очите си всеки път, когато Карл ускореше към поредния остър завой. Всички пищяха и се смееха, когато амфибията вземеше завоя със застрашително накланяне и външни колела буквално над ръба на склона.