Уилбур Смит - Порочен кръг

— Чуваш ли ме, Ема? — с най-обикновен разговорен тон попита Джо.

Отговорът последва незабавно:

— Чувам те ясно, Джо. В момента следя на живо двете мишени. Големия и Малкия са в основната спалня на замъка. Както обикновено, имат компания. Като че ли всички спят. — Внезапно Ема смени тона си, той стана по-остър: — Момент така… Големия се размърда. Става от леглото и пресича спалнята към вратата за терасата. Сега го загубих… Може би е на терасата.

— Да не би да е чул двигателите на приближаващия самолет и да е излязъл да провери? — предположи Джо.

— Да, почти сигурно е така — съгласи се Ема. — Размърдаха се и останалите. Да, и аз чувам в слушалките си приближаването ви…. Вече всички станаха от леглото… Не съм виждаха толкова много голи хора наведнъж от последния път, когато бях в Лac Вегас.

Карл Банок отвори очи, събуден от факта, че Джони Конго вече не беше в леглото с него. Бяха заедно от години и той бе свикнал с басовото му хъркане. То му даваше успокоително чувство за сигурност и абсолютна защита. Седна в необятното разхвърляно легло и сънено се огледа. Спалнята бе с размера на бална зала. Освен леглото, на което той лежеше, имаше още двайсет и четири, подредени в средата на помещението. На всички тях, с изключение на едно, лежаха голи тела от двата пола, проснати като жертви на бойното поле след епично сражение.

— Гетисбърг и Аламо в едно — ухили се Карл на образа в главата си, от който му стана по-добре. Напречно на краката му лежеше момиче и кльощавото й дупе привлече интереса му за момент, но после той докосна гениталиите си, все още подути и възпалени от снощната оргия. — Махай се от мен, сладка малка курво! — изрита я той и тя се претърколи по гръб, без да се събужда, замаяна до несвяст от наркотици и алкохол.

Карл се надигна бавно и разтри слепоочията си, където болката пулсираше най-силно, след което огледа стаята. Вниманието му бе привлечено от единственото незаето легло. За момент се озадачи, че чаршафите му са подгизнали с кръв и други телесни течности.

Малко по малко събитията от предната нощ изплуваха в съзнанието му. Поклати глава и се намръщи, когато си спомни как в един момент на пълен разгул Джони Конго внезапно бе настоял да изнасили анално най-младото и най-дребничкото момиче. Макар документите й да доказваха, че е осемнайсетгодишна, тялото й бе по детски крехко — точно това бе възбудило Джони. Тя упорито се бе съпротивлявала преди на усилията му да я склони да участва в акта, макар да й бе предложил безумна сума. Само че това бе последната вечер и Джони бе стигнал до предела на търпението си. Спомените му напълно се изясниха и Карл се засмя. Той и двама от най-силните травестити бяха вложили всичките си усилия да удържат момичето, за да постигне Джони целта си. Борбата, писъците и накрая горчивите й ридания останаха в сянката на животинския рев на изпадналия в екстаз Джони Конго, и бяха заглушени от виковете и смеха на онези, които я държаха, както и на зрителите, насъбрали се около леглото, за да окуражават напълно ненужно Джони да надмине себе си.

Едва по-късно Карл бе осъзнал през наркотичната пелена какви тежки поражения бе причинил Джони на момичето.

— Мамка му, чернилко, ти направо си я разкъсал. Малката курва сега ще пукне от загубата на кръв. Виж… даже матракът подгизна.

— Нали знаеш какво трябва да направим в такъв случай с нея, белокожко? — бе изръмжал Джони. Без да чака отговор, той бе вдигнал момичето от леглото и го бе изнесъл на бойниците. Карл го бе последвал. Никой от останалите не бе на себе си, за да забележи, че двамата са излезли от стаята.

Имаше пълнолуние, от което звездите избледняваха, а терасата бе обляна в перлена бледа светлина. Карл осъзна, че е в плен на някаква едва ли не религиозна боязън, докато следваше Джони надолу по стълбите. Туловището на приятеля му бе окъпано от лунните лъчи и той приличаше на висш жрец на тайнствена секта, отнасящ жертвоприношението към олтара на древен африкански бог.

Когато Джони стигна до стената на крокодилската яма, той вдигна момичето над главата си. Гледката бе толкова поразяваща, че очите на Карл се овлажниха и в съзнанието му спонтанно изплуваха думите от роля, която някога бе играл в прогимназията в Хюстън. Той падна на колене и напевно изрече: