Ник Пиццолато - Галвестън

— Какво?

Още сълзи напират в смръщеното й изражение, жестоки и силни.

Бутвам рентгеновите снимки на пода и сядам до нея.

— Ще ти разкажа всичко за нея и за това какво се случи, става ли? Но при едно условие. — Потупвам Сейдж по главата, за да подчертая думите си. — Когато ти го разкажа, ще си тръгнеш. Задава се буря и трябва да се махнеш от града. Сега. Веднага след като свърша.

— Ти ще заминаваш ли? Мога да се върна.

— Не. Ще говоря с теб сега. Всичко ще ти кажа. Но ако го направя, си тръгваш. И ще ми направиш една услуга.

— Каква?

— Вземаш кучето с теб.

— Ъъ… ами… аз не…

— Това е сделката. Единствената, която предлагам.

Тя гледа Сейдж, накланя глава, почесва кучето.

— Добре, става.

— Заклеваш ли се?

— Да. Добре. — Тя кимва и отново си избърсва очите.

Израсла е висока, със силни, изваяни кости — от жените, които се спираш, за да огледаш; червените й нокти се заравят в канеления кожух на Сейдж, докато подсмърча и ме изчаква.

Онова другото момиче на снимката не ти е сестра. Тя е твоята майка. Не бива да я обвиняваш. Животът й беше тежък. — Пресягам се неочаквано и непохватно и я хващам за китката с моята обезобразена ръка. — Но веднъж тя извърши храбра постъпка.

Ръката ми изглежда чудовищна, когато докосва нейната, но тя ми позволява да я задържа там. Погледът й се забива в здравото ми око.

— Тя не те е зарязала — казвам. — Не беше така. Ти не си изоставена.

Тя прикрива устата си и чертите й сякаш хлътват и рухват като пясъчен замък, залят от прилива. Приближавам се и слагам другата си ръка на рамото й, защото не мога да се удържа. Тя стисва пръстите ми. Оставям я да преглътне нещата, отпускам й време. Ще има нужда от сили за останалото. Когато се поокопитва, нося чая и продължавам. Разказвам й всичко.

Щом тя тръгва, заставам на вратата и я гледам как качва Сейдж в колата си — практична златиста тойота. Преди да влезе, се спира и дъждът рисува ореол около нея. Заглежда се назад към мен. Трябва да затворя и да се прибера вътре, да изчакам колата да тръгне.

Представям си я как разхожда Сейдж край белите скали и бистрите води, течащи през Остин, и не мисля за Роки.

Мисля си как ветрецът бразди повърхността на езеро, и за гласа на майка ми, която пее „Розите на бедняка“.

Главата ми е олекнала и ръцете не ме болят.

Вихърът плющи и превръща дъжда в жилещи стрели, облаците карат следобеда да мрачнее като вдовишка рокля. Задухът е напоен с озон и морска вода. В далечината гърми и трещи, мълнии присвяткват над океана, сякаш небето се е нагълтало с динамит. На бурния хоризонт почти различавам и още една тъмнина — по-гъста чернилка, похлупила хоризонта, с форма, невъобразима за мен.

Клони драскат по закованите с дъски прозорци, сякаш животно се опитва да си пробие път навътре с нокти, а вятърът вие, сякаш е негов глас — нисък ранен вопъл.

Минаха двайсет години.

Страхувах се, че ще живея вечно.

Най-сърдечно благодаря на Хенри Дъноу и Колин Харисън за тяхната вяра, проникновение и усилия, вложени в тази книга.

Благодарен съм също на Дейвид Пойндекстър — учен, джентълмен и приятел на писателите навсякъде по света.

Зона между градовете Бомонт, Порт Артут и Ориндж, известна с петролните рафинерии, химическите заводи и газовите факли. — Бел. ред.

Коктейл от 200 мл сок от грейпфрут и 50 мл водка или джин. — Бел. прев.

Град в щата Луизиана. — Бел. ред.

Един от видовете 9-милиметрови патрони, най-късият от всички. — Бел. ред.

Джим Бакър, роден 1940 г. — американски телеевангелист, принуден да се откаже от службата си след сексскандал, впоследствие изобличен в счетоводни измами и осъден на затвор. По-късно се завръща към телеевангелизма. — Бел. прев.

Обикновена майна или индийски скорец — вид птица от семейство Скорецови. — Бел. прев.

Селище в щатски неадминистрираните свободни зони на Луизиана. — Бел. ред.

Уестърн от 1948 г. на режисьора Джон Форд с Джон Уейн и Хенри Фонда. — Бел. прев.

Квартали в Ню Орлиънс. — Бел. ред.

Солена хрътка — вариант на коктейла „Сива хрътка“, сервиран в чаша с осолен ръб. — Б. пр.

Марки американска бира, „Бъд.“ — съкратено от „Будвайзер“. — Бел. ред.

Вид лианообразно растение, произхождащо от Източна Азия, широко разпространен плевел в южната част на САЩ. — Бел. ред.