Фредерик Форсайт - Кобрата

— Капитане, смятаме, че пренасяте забранени от закона вещества — наркотици и по-специално кокаин. Възнамеряваме да претърсим кораба ви.

— Това не е вярно, на борда ми има само риба. Освен това да претърсвате кораба ми… Това е нарушение на морските закони — пиратство.

Бяха го инструктирали да каже именно това. За нещастие указанията, дадени му във връзка с юридическата страна на възможната ситуация, не бяха така мъдри както относно неговото оцеляване. Той никога не беше чувал за ЗУП, а дори да бе чувал, едва ли щеше да разбере нещо.

Всъщност майор Бен Пикъринг изобщо не превишаваше правата си. Законът за углавното правосъдие (Международно сътрудничество) [16] Criminal Justice Act (International cooperation) — Б. np. от 1990 година, известен като ЗУП, съдържа няколко члена, отнасящи се до прехващането в открито море на морски съдове, за които се смята, че пренасят наркотици. Там са указани и правата на обвиняемите. Онова, което капитанът на „Белеса дел Мар“ не знаеше, бе, че той и неговият кораб мълчаливо са прекатегоризирани като заплаха за британската нация, подобно на всеки друг терорист.

Това на практика означаваше — за нещастие на Шкипера, — че книгата с правилата, в това число гражданските права, вече беше отишла там, където щеше да отиде и кокаинът, ако бе имало време за това — през борда.

Момчетата от СВМС бяха тренирали в продължение на две седмици и бяха свалили времето за операцията до няколко минути. Седмината от екипажа и капитана бяха бързо, но професионално обискирани за наличие на оръжие или средства за предаване на информация. Мобилните им телефони бяха конфискувани за анализ по-късно. Радиокабината бе разбита. Осемте колумбийци бяха оковани с белезници с ръцете отпред и им бяха сложени качулки. След това ги заведоха до кърмата и ги накараха да седнат на палубата.

Майор Пикъринг кимна и един от отряда извади ракетен пистолет. Ракетата излетя на сто и петдесет метра и избухна в огнена топка. Високо над тях датчиците на „Сам“ уловиха сигнала и операторът в Невада изключи заглушаващото устройство. Майорът съобщи на „Балморал“, че може да се приближи, и не след дълго Q-корабът изпълзя иззад хоризонта, приближи се и спря успоредно на борда.

Един командос с леководолазен костюм скочи във водата, за да провери подводната част на корпуса. Една от обичайните хитрости при превоз на нелегално карго е то да се скрие в заварен за дъното „блистер“ и дори балите да се провесят на найлонови въжета, достигащи 20–30 метра дълбочина, така че да не се видят при по-небрежен обиск.

Леководолазът нямаше нужда да облича целия си неопренов костюм, понеже водата бе топла като във вана. А и слънцето — вече доста над хоризонта — осветяваше водата като прожектор. Командосът прекара двайсетина минути сред водорасли и залепнали за отдавна непочиствания корпус ракообразни. Нямаше никакви блистери, никакви подводни люкове и никакви висящи въжета.

Всъщност майор Пикъринг знаеше къде е кокаинът.

Веднага щом заглушаващото устройство бе спряно, той даде на „Балморал“ името на прехванатия риболовен кораб. То фигурираше в списъка на Кортес и това бе един от по-малките кораби, никога невключвани в каквито и да било списъци за международно корабоплаване — някакъв мръсен рибарски кораб от никому неизвестно село. Но колкото и незначителен да изглеждаше корабът, той бе на седмото си пътуване до Западна Африка и превозваше товар, струващ десет хиляди пъти повече от него.

Казаха на майор Пикъринг къде да търси и той прошепна указанията си на двамата експерти по обиск от бреговата охрана. Човекът от митницата взе на ръце своя кокер шпаньол. Вдигнаха капаците на трюма и под тях се видяха тонове риба, отдавна умряла, но все още в мрежа. Лебедката на „Белеса дел Мар“ изтегли мрежата и я хвърли в морето. Раците щяха да са благодарни.

Щом дъното на трюма се показа, специалистите потърсиха описания от Кортес панел на тайника. Беше скрит гениално, а вонята на рибата щеше да обърка и кучето. Закачуленият екипаж не можеше да разбере какво правят, а и нямаше никакъв начин да види „Балморал“.

С помощта на лост за двайсет минути плочата бе свалена. Оставен на спокойствие, екипажът щеше да направи същото, без да бърза, на десетина мили от крайбрежните гори на островите Бижагош, готов да прехвърли каргото през борда в чакащите из речните ръкави канута. После щяха да вдигнат на борда варелите с гориво, щяха да заредят и да се отправят към дома.