Том Райт - Черните птици

— Ел Ей каза да ти предам, че пак съм започнал да скърцам със зъби и съм на седем и се държа.

— Аха.

— Какво означава, че съм на седем и се държа?

— Това е съкратен код, който си изработихме помежду си — каза той. — Означава, че състоянието ти може да се оцени на седем от десет точки, като десет е стопроцентова липса на депресия. И остава стабилно.

Изсумтях раздразнително и отпих от кафето си.

— Добре, разкажи ми за тази лудост. Какво става? Можеш ли да ме просветлиш?

— Точно това мислех да те попитам аз.

— За кое имаш нужда от просветление — за случая или за самата Голд?

— Да започнем с нея.

— Ами, както вече със сигурност си установил, тя беше най-отвратителната кучка, която можеш да си представиш — отговори той.

— Не се притеснявай да си го кажеш направо.

— Няма.

— Искаш да кажеш, че имаше врагове?

Веждите на Макс подскочиха нагоре.

— Господи — поклати глава той. — Покажи ми поне един приятел. Тя сякаш смяташе, че е необходимо да се държи непоносимо. Не мога да се сетя за нито един човек, който да не изпитваше неприязън към нея.

— Лична или професионална?

— И двете. Болно ми става, като си помисля, че беше психолог; беше срам за всички ни.

— Мислиш ли, че убиецът може да е бил друг психолог?

— Повечето от нас не се справят с гнева си по толкова директен или насилствен начин, но предполагам, че не е невъзможно. А съпругът?

— Бил е извън града — отговорих аз. — Винаги остава възможността да го е поръчал, но засега нищо не сочи в тази посока. Чувал ли си тя да си пада по садо-мазо, подчинение, връзване, такива неща?

— Не — отговори той. — С кого?

— С Бен Фрикс например — казах аз.

— Това не беше ли застрахователният брокер — онзи, който загина при пожар в дома си?

Кимнах и се протегнах за кафето.

— Знаеш ли за някаква връзка между Фрикс и Голд?

— Абсолютно никаква. Но на твое място, като се имат предвид обстоятелствата и съвпадението във времето, със сигурност щях да се запитам.

Разказах му в общи линии всичко, което знаех, като завърших с описание на анатомическия фокус, който бяха изпълнили убийците.

— Господи боже — каза той.

— Какво е психологическото обяснение за нещо подобно?

Макс се почеса по брадичката, докато обмисляше отговора си.

— Ами на първо място са всички очевидни неща като яростна омраза срещу жените, сексуален садизъм, отмъщение и други подобни. Но тази бруталност сякаш не се връзва с предполагаемото ниво на пресметливост. Бих казах, че си имаме работа със сблъсък на различни намерения.

— Няколко убийци с различни мотиви?

— Колкото и странно да звучи, според мен трябва да помислиш и за тази възможност. Имаш ли вече някакви заподозрени?

— Резултатът е равен между скинарите, нейните колеги психолози, бившите ѝ другарчета в игрите и, общо взето, всички останали хора на света. Горе-долу единствените хора, които можем да изключим от кръга на заподозрените, са онези в гробището, но вече и за тях не съм толкова сигурен.

— Какво имаш предвид?

Разказах му за слуховете за религиозни култове, наскоро размразени човешки глави в Аржентина и свръхестествени легиони, пренесени в бъдещето, за да маршируват в нощта.

— И както можеш да си представиш, след смъртта на Фрикс стана още по-забавно.

Той се усмихна леко.

— Каква полза от живота, ако не крие тайни?

Свих рамене.

— Добре, какво пропускам според теб?

— Ами нека да помислим — каза той и отпи от чая си. — Да вземем скинарите, тоест целия спектър от неонацисти, ку-клукс-клан и „Арийската нация“ до радикалните противници на данъчното облагане, крайнодесните маниаци на тема края на света, терористите срещу клиниките за аборти и всякакви други. Това са най-вече потиснати, маргинални типове, в много случаи християнски екстремисти, вманиачени по оръжията и прочие, които търсят фалическа потентност и безусловната любов, която е трябвало да им даде собствената им майка, но не го е направила. Крайният резултат е една доста неприятна комбинация от сексуална потиснатост, яростна омраза към жените и религиозна склонност към насилие. Което може да се окаже напълно достатъчно, за да обясни такова убийство.

Той остави чашата си.

— А ако ти кажа, че разпъването на кръст е изпълнено по учебник, точно както са го правили преди две хиляди години?

— Как така? — попита той.

Предадох му всичко, което бях научил досега за разпъването на кръст в исторически план.

— А да не забравяме и римската монета, която намерихме под дървото, на което са я приковали.