Том Райт - Черните птици

На следващия ден станах малко преди изгрев-слънце, накарах се да направя още десет минути на тренажора и взех душ, избръснах се и се облякох, преди да изляза да прибера вестника. Докато се оглеждах в светлината на утрото, забелязах слана по тревата и зърнах нещо, за което предположих, че е койот, което потъна между две къщи на една пресечка в северна посока. В тази част от „Ланшър“ се виждаха поне три вестника, захвърлени от пощальона на моравите пред къщите на други мои събратя, които бяха отговорни за смъртта на множество дървета.

Влязох обратно вътре и се разрових в кутиите за зърнени закуски, защото си спомних, че като малка Ел Ей обикновено предпочиташе корнфлейкс. Намерих овесени ядки и четири вида закуски с огромно съдържание на захар в различни форми и цветове, които сигурно бяха останали от момичетата, но имаше само една стара кутия от корнфлейкс, в която беше останала около една лъжица и миришеше така, все едно не е в първа младост. Хвърлих кутията заедно със съдържанието ѝ в кофата за боклук и мислено добавих корнфлейкс във въображаемия списък за пазаруване в главата си, който съвсем скоро щях да забравя. После сервирах пшеничени трици със стафиди и мюсли, които ми приличаха на миналогодишни листа, и отидох да направя кафе.

Докато се опитвах да реша коя от зърнените закуски ми изглежда най-малко отвратителна, Ел Ей влезе в кухнята, облечена с дългата до коленете тениска от турнето на „Ролинг Стоунс“, с която беше спала, като се прозяваше и се чешеше по главата. Ел Ей спря, вторачи се в кутиите и другите неща по масата и отиде до кухненския плот, за да си налее кафе. На връщане си взе и един портокал от хладилника. После седна срещу мен и ме погледна с празния си сутрешен поглед, който ми подсказваше, че само донякъде е в съзнание и няма да бъде способна на разговор поне още няколко минути. Тя отпи от кафето, без да обръща внимание на портокала. Аз си сипах пшеничени трици и стафиди и се протегнах за млякото, без да откъсвам очи от нея. Тя отпи още една глътка кафе. Пес се появи отнякъде, обиколи стола на Ел Ей и я побутна с глава по крака. Тя не реагира.

Вече бях преполовил купата си, когато тя остави чашата, погледна Пес и се протегна да го погали. Минута по-късно каза:

— Кажи на Макс, че пак си започнал да скърцаш със зъби, докато спиш.

Тя остави чашата си, прозя се още веднъж, погледа портокала в продължение на няколко секунди и отново престана да му обръща внимание.

— Кажи му, че съм казала, че си на седем и се държиш.

Канех се да я попитам какво означава това, но после забелязах изражението ѝ. Дългият опит ми подсказваше, че няма никакъв смисъл да задавам този въпрос.

А по-късно, докато отнасях чиниите към мивката, тя каза:

— Снощи ти изпих ябълковия сок. Каква беше тази странна миризма до задния вход?

Докато карах към кабинета на Макс в „Оук Блъф“, отново си припомних какво ми беше казала Ел Ей.

„Беше повече от една миризма, нещо като… не знам — може би комбинация от борова смола, горящо въже, мокра боя, пот, такива неща, но съвсем слаби. Напомняше ми на миризмата, която се усещаше в новото крило на сградата, в която е моят офис, когато го ремонтираха. Чудех се дали е нещо в боклука, което току-що си изхвърлил, или нещо от косата ми, след като бях ходила в клуба. Какво става, Бис?“

„Най-вероятно нищо. По-късно ще ти обясня.“ Оставих колата на съседния паркинг, изкачих се до вратата на офиса на Макс, като вземах по три стъпала наведнъж, и влязох в чакалнята му. Когато видях познатите удобни мебели, големите добре гледани растения и спокойните картини по стените, усетих как времето мълчаливо се отдръпва назад и оставя след себе си бледите сенки на обърканите емоции, които се опитвах да разплитам тук всяка седмица от една година насам.

Макс излезе да ме посрещне, облечен с обичайния си панталон в цвят каки и тъмнолилава рипсена риза с ръкави, навити до лактите. Влязохме в кабинета му, където от малката уредба в библиотеката тихо се разнасяше „Вълшебната флейта“. От походката на Макс беше очевидно, че има проблеми с гърба. Беше едър, със силни рамене и големи, квадратни, умели ръце. Прошарената му брада беше късо подстригана, а на главата си имаше по-малко коса от мен, но беше сресана нормално, без никакви опити за увъртане.

Той взе червената керамична чаша, която винаги използвах в кабинета му, и ми наля кафе, а после си напрали чай. На зелена пластмасова табла на бюфета стояха електрическата кана за вода, захар, сметана и други необходими неща. После изстиска малко мед в чая си от опаковка с формата на мече, разбърка го с абаносов нож за отваряне на писма с формата на средновековен меч и седна зад бюрото си. Аз заех обичайното си място срещу него.