Том Райт - Черните птици

Известно време го гледах, без да кажа нищо. После попитах:

— Защо каза „заклана като животно“?

Отново настъпи мълчание и Пендърграс хвърли поглед към телефона си.

— Имам ли нужда от адвокат?

— Не си арестуван — отговорих аз.

— А заподозрян ли съм?

— Според мен знаеш как се провежда едно разследване на убийство, Марк — казах му аз. — Искаш ли да ми отговориш на въпроса?

Той ме погледна внимателно за момент.

— Познавам някои от репортерите, които са били там. Един от тях има телескопичен обектив.

Опитах се да си спомня ъглите и разстоянията и се запитах какво може да се е виждало с помощта на добра оптика от другата страна на ограничителната лента. Реших да продължа нататък.

— А бракът на доктор Голд? — попитах аз. — Знаеш ли нещо повече за него?

Той разсеяно махна нещо от бележника на бюрото си и вдигна очи към мен.

— Не особено — отговори той. — Но хората говорят.

— Какво говорят?

— Говорят, че Анди не е бил щастлив, но не е можел да се измъкне от брака. Дебора вложила пари в бизнеса му и накарала Джеф Файгъл да състави документите, така че, когато приключила с него, Анди вече не бил в състояние да я напусне, без да изгуби всичко или да свърши на заплата, която е трябвало да определя тя. Нямам представа доколко е вярно, но би било прекалено тежък хомот за всеки мъж.

— Искаш да кажеш, че това може да е достатъчен мотив за убийство?

— Питаш за професионалното ми мнение?

— Питам за всякакво мнение.

— Защо не? — каза той.

Един стар и опитен детектив от отдел „Убийства“, когото познавах едно време, наричаше такива ситуации „Твърде много глупости, твърде малко време“. Вече разбирах какво искаше да каже.

— Марк — казах аз. — Разполагам с информация, че в някакъв момент си бил по-обвързан с доктор Голд, отколкото твърдиш.

Той сведе поглед към ръцете си и мускулите на челюстта му отново се стегнаха.

— Откъде? — попита ме той.

— От източници, близки до разследването.

Той вдигна очи към мен и погледът му стана по-твърд и пресметлив.

— Докъде ще стигне това, Джим? — попита ме той. — Имам предвид, че залогът за мен става твърде голям.

— За нея също — отговорих аз. — Работата е там, че когато се озовеш по средата на разследване на убийство, все едно започваш да спиш със слон. Общо взето, нямаш с какво да се пазариш. Кажи ми за групата.

— Групата? — повтори той.

Чух още един глас от миналото. Беше на Бабинка, която в действителност беше по-добра от всеки речник, защото не само знаеше значението и правописа на всяка дума, измисляна някога, но можеше и да каже откъде произлиза, какво е означавала преди, кой я е пренесъл в Америка и още хиляди неща, които всъщност не искаш да знаеш. Конкретно в този случай споменът за нейния глас търпеливо ми обясни какво означава „престорен“.

— Можеш и по-добре, Марк — казах му аз. — Достатъчно си интелигентен, за да знаеш, че нямаше да те попитам, ако вече не знаех за нея. В момента се опитваме да достигнем до версия, която обяснява всички факти, без да ти нарисува мишена на гърба.

Той разгледа ноктите си, докато обмисляше това. Най-сетне се прокашля и отново вдигна поглед към мен.

— Добре, групата — каза той. — Не е лесно да се обясни, но някак си се разви от само себе си. Деб непрекъснато експериментираше. Една вечер няколко от нас се заговориха на едно парти с джакузи, всички бяха надрусани, кефеха се на музиката, и скоро започнахме от време на време да пробваме групов секс…

— Каква музика?

— Не беше на живо, ако това питаш — музика на дигитален носител, най-вече стари рок хитове. Защо?

— Питам от любопитство — излъгах аз. — Всички в групата ли бяха навити за партита с джакузи и кокаин?

— Останах с впечатлението, че за Деб и Бен беше по-важно, отколкото за останалите от нас. Със сигурност само те двамата, и особено тя, винаги изпробваха докъде можем да стигнем, „да се отворим за нови преживявания“, и така се стигаше до все по-шантави неща, докато накрая на мен не ми стана прекалено сюрреалистично. Във всеки случай, аз се отдръпнах от тях горе-долу по същото време, когато започна да ми писва от Деб заради проблемите в работата. Не знам накъде са продължили после.

— Кои участваха в групата?

— Единственият редовен член, за когото знаех, беше Джеф Файгъл, но винаги имаше поне половин дузина различни хора. Понякога идваха и само за един път, за да пробват как е. Бен много пъти идваше с някое момиче, което работеше за него, или дори две-три момичета, а Деб постоянно водеше студентите си, стажантите и всякакви хлапета…