Том Райт - Черните птици

— Направи ли вече някакви заключения? — попита Джони и отпи от бирата си.

Изглеждаше заинтересуван, но уморен, нормално за адвокат, който не пести силите си за нито един клиент.

— Само това, че може да се наложи да си търся друга работа, ако съвсем скоро не разкарам тези убийства от списъка със задачи.

— Хейзън винаги си е държал главата в гъза — отбеляза Джонас.

— Може би трябва да натресеш случая на някой друг — предложи Джони. — За да не се занимават с тебе.

Той извади пакет цигари от джоба на зелената си риза „Виела“, измъкна една и я запали.

— Може би дори трябва да се махнеш от града за малко, шерифе — добави той.

Поклатих глава.

— Сигурно е добър съвет, но ще те излъжа, ако ти кажа, че ще се вслушам в него.

— А какво смята Оз?

— Той знае всичко, което знам аз — отговорих аз. — Вероятно ще постъпи както обикновено — ще ми даде достатъчно свобода, за да прецакам и двама ни, а после ще чака да види какво ще стане.

Джони кимна и отпи.

— Ако решиш, че искаш да ми дойдеш на гости за няколко дни, докато се размине жегата, само ми кажи. И без това имам нужда от няколко практически съвета за фермата.

Алиша дойде да го попита нещо, което ѝ беше хрумнало току-що за водната помпа, която бяха инсталирали миналата седмица. Джонас стана и се отдалечи към банята.

Когато Алиша си тръгна, Джони отново се обърна към мен.

— И какво, харесва ли ти идеята за маниаците на тема края на света?

— Не е по-лоша от всяка друга — отговорих аз. — Но се появи нещо ново от един психолог, свързано с някакви истории във федералния затвор. Дава ни още няколко възможности, които трябва да проверим.

Отпих глътка от собствената си бира.

— А ти какво мислиш, Джони?

Той помълча няколко секунди, като разклащаше бирата в бутилката си.

— Ако можеш да изключиш обичайните заподозрени, свързани с любов и пари, според мен са онези типове с оръжията и камуфлажите. Те нали до един са антисемитски настроени?

— Става ми гадно, само като си помисля за това — намеси се Аби. — Гадно ми е, че тук може да се случи нещо толкова грозно. Чухте ли онзи задник от Ен Би Си, който говореше за „срамното петно в душата на Америка“, докато камерата показваше общ план към Бордър Авеню? Все едно казваше: „Вижте го, хора — родното място на срамното петно“.

— Точно това е чудовищното в цялата история — съгласи се Джонас, докато се връщаше обратно на мястото си. — Изгубен е човешки живот, а коментаторите по телевизията стават още по-самодоволни.

— Предпочитам да мисля за храна — заяви Алиша.

— Напълно те подкрепям — каза Аби. — Искате ли да организираме някаква групова интервенция, за да видим дали ще можем да накараме Джим да започне да готви?

Аз също започвах да огладнявам, така че отидох в кухнята, за да подготвя всичко. Пес ме следеше на всяка крачка. Докато смесвах соса и приготвях филето, подправките, съдовете и гарнитурите — зелени салати, царевични кочани във фолио — дебели резени пресни ананаси и зелени банани; общо взето, всичко, което ми се стори подходящо в супермаркета, — Пес остро измърка и ме побутна по крака с голямата си глава. Отрязах едно малко парченце от края на най-голямото филе и го пуснах на пода пред него. Той го сграбчи със зъби, изтича в другия край на кухненския плот, яростно го разтърси, за да се увери, че е умряло, и го изяде.

След като подредих всичко на грила, Джони ни показа някои от последните си фокуси с карти. Пес замахна с лапа към дамата купа, която беше скрил в лявата си ръка, и Джони се опита да го попари с яростен поглед но в отговор котаракът просто си облиза мустаците. Ел Ей, изтегната на шезлонга с кръстосани крака, отпиваше от джинджифиловата си напитка и гледаше всичко наоколо с лека разсеяна усмивка.

След фокусите с карти Аби се загледа в Пес, докато се миеше, и замислено каза:

— В предишния си живот сигурно съм била мишка.

— Била си мангуста — каза Джонас. — А аз съм бил нищо неподозиращата кобра.

Той изцъкли очи към нея и започна да съска и да се поклаща на стола. Тя изсумтя. Джони въпросително повдигна вежди, както се полага на адвокат, и отпи нова глътка „Дос Екис“. Алиша се приближи до уредбата, която бях сложил на градинската масичка до задната стена на къщата, намери колекцията на Джейна от хитове на Джеймс Тейлър и я пусна. Той запя за огън и сълзи, и безкрайни ярки дни.

Джони смачка цигарата си, изправи се и протегна ръка към Ел Ей, за да я покани на танц. Известно време ги наблюдавах — дори след толкова години все така оставах зашеметен от абсолютния контрол, който упражняваше Ел Ей върху физическото си присъствие. Това беше едно от качествата, които я бяха направили гмуркач от световна класа, и както винаги сякаш самата канава на Вселената се пренареждаше около нея, докато танцуваше. Дори куцането на Джони се изгубваше без следа в силовото поле на нейната грация.