Том Райт - Черните птици

— Как ти се стори първия път? — попитах аз.

— Горе-долу добре, предполагам. Говореше много по телефона, докато бях при нея, имам предвид, с други пациенти и прочие. Беше странна, но аз все пак не знаех как се предполага да се държат такива доктори.

— Как така странна? — попита Ел Ей.

— Имаше едни такива изцъклени очи като прожектори, които все едно гледаха право през мен. И ми задаваме странни въпроси — дали семейството на мама е богато, колко голяма е къщата ни, такива неща. А после продължи да става все по-странно и по-странно и накрая спрях да ходя.

Тя отново преглътна.

— Можеш ли да ми кажеш малко повече за това, Хедър?

Тя завъртя чашата между пръстите си.

— Ами… тя ме питаше дали правя секс с някого и как е, и дали, нали, се пипам, как точно го правя и какво изпитвам. И колко ми харесва. И дали си мисля за него, докато го правя.

Тя извърна поглед към нещо, което не можех да видя, а очите ѝ сякаш изстрелваха невидим огън.

— Но ти не знаеше дали психолозите трябва да говорят такива неща?

Тя кимна веднъж. После погледна към Ел Ей и каза:

— Имам предвид, че не трябва, нали?

— Не — отговори Ел Ей.

Нейният поглед беше твърд.

Хедър отново кимна.

— После тя, ами тя каза, че съм красива, правеше ми комплименти за фигурата и ме накара да ѝ покажа гърдите си.

— Как така? — попита Ел Ей.

— Накара ме да си сваля блузата и сутиена. Седях така до края на часа. Тя непрекъснато поглеждаше гърдите ми.

— Пипаше ли те?

— Не. Но беше очевидно, че иска. Познах по очите и по начина, по който дишаше.

Настъпи кратка тишина, докато всички обмислим чутото. После Хедър продължи:

— Непрекъснато говореше за някакви нейни приятели, с които искала да ме запознае. Попита ме дали са ме въвеждали в подчинение, дали разбирам, че болката е просто друг вид удоволствие, дали знам какво е садо-мазо и дали обичам да ме връзват, такива неща.

Хедър сведе поглед към гърдите си и бързо дръпна якето си върху тях.

— Съжалявам — каза тя.

Ел Ей, която никога не пропускаше нищо, по някакъв начин показа — без да проговаря или да прави каквото и да е, — че не е забелязала.

— Тогава ли спря да ходиш? — попитах аз.

— Общо взето — кимна Хедър. — Нали знаете как понякога някой говори по телефона и човекът от другата страна се чува съвсем ясно? Един ден тя говореше с един важен тип, който често се обаждаше, и…

— Важен?

— Да, гласът му беше като на човек, който е свикнал да държи речи. Все едно пред него има микрофони. И тя говореше с него и му каза: „Може да се наложи да обсъдим покачване на таксата ви. Аз имам разходи, нали разбирате, и залозите са високи. Тези момичета мислят, те също гледат телевизия като нас и говорят за разни неща — така че винаги съществува риск да кажат нещо на някого, нещо безотговорно“.

Устата на Хедър неволно се изкриви.

— И ти разбра какво означава това? — попитах аз.

Тя отново погледна навън през прозореца.

— О, да. Разбрах какво означава. Тогава реших да не ходя повече.

— Доктор Пендърграс работеше ли там, когато ти ходеше при доктор Голд?

— Аха, за известно време.

— Мислиш ли, че той знаеше какво става там? — попита Ел Ей.

— Да, освен ако не е бил сляп.

По-късно попитах Ел Ей за нейните впечатления.

Тя помисли малко и обобщи:

— В много отношения Хедър е момичето, което някога бях аз. Това говори ли ти нещо?

Беше мой ред да се замисля. Най-сетне заявих:

— Да. Достатъчно.

Монси седеше с отвратена физиономия от другата страна на бюрото ми, отпиваше от своя спрайт и приключваше с доклада за алибито на основните заподозрени.

— Файгъл е бил в Сан Антоун, където е давал показания под клетва — каза тя. — Говорих с няколко адвокати от съда, където е бил, и алибито му явно ще издържи, така че е чист за разпъването. Последният, този Пендърграс, ми каза, че е бил на кино — не знам, може би да извикаме някой професор по алибитата, за да ни каже колко струва това.

— Няма да ни помогне особено — казах аз. — Но си права, според мен можем поне да задраскаме Файгъл от списъка за Голд. Сега остава само да направиш същото още веднъж, този път за Фрикс. И трябва да разберем дали някой от тях е знаел за някакви хлапета, замесени в групата. И да открием бившата на Пендърграс, за да видим какво ще ни каже.

— Той започва да ти харесва за случая „Голд“, така ли? — попита ме тя.

Свих рамене.

— Нека да се престорим на хрътки — казах аз. — Не работим по версии, просто душим по следата.