Том Райт - Черните птици

— Ела — каза ми тя.

Джейна сама беше проектирала и построила душ-кабината от италиански мрамор и плочки, които беше гланцирала и изпекла в собствената си пещ на двора. Банята беше толкова голяма, че в нея можеше да се паркира джип — с шест подвижни душа и място за сядане вградено в едната стена. Пристъпих в горещата вода и парата зад нея, взех глицериновия сапун от ръката ѝ и се заех да сапунисвам врата, раменете и ръцете ѝ. После продължих надолу по гърба, като масажирах мускулите, и отпред по гърдите и настръхналите зърна, под мишниците и по корема. Тя беше готова с косата си и се обърна към мен, отпусна ръце на раменете ми и застана с разтворени крака, като започна да диша по-тежко, когато нежно я сапунисах между краката, а след това се наведох да измия бедрата и краката ѝ чак до пръстите.

После беше мой ред. Тя ми изми косата с шампоан, който ухаеше на прясно окосена зелена трева, без да бърза, като оставяше гърдите си да ме докосват. После сапуниса цялото ми тяло с глицериновия сапун, както аз бях направил с нея, и най-сетне ми направи знак да седна на вградената седалка, като докосна с върховете на пръстите си белезите от куршуми под лявата ми ръка и вдясно над пъпа, и бавно и внимателно изми коленете ми, като проследи възлестите белези от операциите с палец и показалец.

Когато свърши, тя притисна раменете ми към плочките, целуна ме дълбоко и пристъпи напред, за да обхване хълбоците ми с бедрата си и бавно да се отпусне върху ерекцията ми. Поместих се, за да я посрещна, но тя нареди:

— Не мърдай.

Аз се подчиних. Тя остана неподвижна за малко, като държеше лицето ми в ръцете си и ме гледаше в очите, а после бавно раздвижи хълбоците си. Не откъсваше поглед от мен, за да определи темпото и на двамата, и още два пъти трябваше да ми напомни да не мърдам, но в крайна сметка търпеливо и умело ни докара до оргазъм заедно, като притисна отворената си уста в рамото ми и тихо извика в момента, в който свърши.

По-късно, докато я подсушавах, тя дълбоко въздъхна и отбеляза:

— Няма нищо по-хубаво от горещ душ в края на работния ден.

Тази вечер не говорихме повече. Заспахме един до друг в чаршафите от органично отгледан памук и аз се опитах да си представя как се събуждам всяка сутрин в това легло. Имах четка за зъби в къщата, както и всичко необходимо за едно преспиване, максимум две, но двамата с Джейна никога не бяхме стигали до втора поредна вечер заедно. Не успявахме да избегнем темата за моята работа и „Летящото С“ толкова дълго време. И аз я познавах твърде добре, за да си представям, че идването ми тук променя нещо в основата на отношенията ни. Бяхме се превърнали в това, което веднъж бях чул да наричат „врагове с екстри“. Искаше ми се да вярвам, че „врагове“ беше твърде силно казано, но не можех да отричам, че един брак може да изгори напълно, като остави само сексуалния живот на участниците в него — като стърчащия тухлен комин на опожарена къща, от която не е останало нищо друго. А по отношение на работата ми в сърцето на Джейна нямаше абсолютно никаква промяна.

— За бога, Джим, не разбираш ли? — изкрещя ми тя последния път, когато бях тук. — Никой не обича ченгетата! Те са като погребалните агенти и разхлабителните. — Никой не иска да се занимава с тях, ако не се налага. Тази скапана работа ще те довърши!

— Твърде силно казано, Джей.

— О, така ли? Два пъти стреляха по теб! Кого лъжеш?

— Вече не работя на улицата.

— Наистина ли? Какво толкова ужасно има във фермата, Джим? Какво лошо има в мира и спокойствието за разнообразие? Хиляди пъти си ми казвал колко много означава това място за теб. Как можеш да оставиш Дъсти и Рей просто да го продадат и да заминат на околосветско пътешествие? Как можеш да гледаш безучастно, докато го раздробяват на паркинги за каравани и автоморги? А ти ще останеш тук и в крайна сметка някаква банда пъпчасали кретеноиди, които спят със сестрите си, ще ти пръснат мозъка на улицата?!

Тя яростно избърса сълзите от лицето си.

— Какво ще стане с момичетата и с мен тогава? Можем ли да сложим проклетата ти мъжка гордост на твоя стол до масата в кухнята, когато вече те няма?

— Пъпчасали кретеноиди? — повторих аз.

Тя дръпна една салфетка от кутията до себе си, за да си издуха носа.

— Не ми говори покровителствено, дявол да те вземе!

На следващата сутрин двамата седнахме да закусваме с кисело мляко, пъпеш и студен сок от гуава и аз подхвърлих:

— Оз иска да заема мястото му, когато се пенсионира. Но Дуайт Хейзън подава сигнали, че иска да ме уволни.