— Защо не?
— Знам от една пациентка, която я познава. Не мога да кажа коя е тя. Тази жена вярва, че техни проблеми били сериозни, но не и невъзможни за решаване. Госпожа Джеймисън била готова на компромис, както много бракове след няколко години, обикновено може да се намери решение.
— Коя е бившата съпруга?
— Казва се Джаки Милнър. Учителка в гимназията „Теребон“.
— Дали е възможно толкова да е намразила доктор Голд, че да поръча да я убият?
— Кой да ти каже?
— Омъжила ли се е отново?
— Не знам. Мисля, че е посветена на работата си. Смятам, че ученици я обичат много, защото е добра учителка. Подаряват ѝ цветя, бонбони, билети за кино. Избират я за „Учител на годината“.
— Кой я обича повече, момчетата или момичетата?
Бени изглеждаше изненадан от този въпрос. Помисли малко, после сви рамене.
— Мисля, че повече момчетата. Защо попиташ?
— Просто се опитвам да си представя какъв човек е. Двамата с Джеймисън имат деца, нали?
— Да, две. Момиче на дванайсет и момче на четиринайсет.
— Те как се справят?
— Не виждат много баща си. Доктор Голд не ги карала да се чувстват добре дошли, така мисля.
— Какво е момчето?
— Има душа на артист. Изучава танц. Много мило дете.
От начина, по който го каза Бени, аз разбрах, че момчето му е пациент.
— Искаш да кажеш, че е гей?
— Не вярвам, че мога да казвам това — отговори той и сви рамене.
— Добре, Бени, благодаря ти — кимнах аз. — Мисля, че ни помогна много.
— Друго нещо е една определена пациентка, за която си мисля — продължи той. — Ще я попитам дали ще се съгласява да говори с теб. Вярвам, че нейна оценка е добра. Сигурен съм, че няма да ѝ навреди да го направи.
— Хубаво. Благодаря ти. Ако се съгласи, само ми кажи кога и къде. Какво щяхме да правим без теб, по дяволите?
Той се усмихна широко.
— Ласкаеш ме твърде много. В крайна сметка ние сме на една страна, нали? Моля те да помогна по всякакъв начин.
— Между другото — подхвърлих аз, — говори ли ти нещо думата „глоуен“?
— Какво?
Написах думата на едно листче, което откъснах от бележника на бюрото му, и му го подадох. Той я погледна за миг.
— Дума не ми харесва — каза той.
— Защо? Знаеш ли какво означава?
— Не, не знам, но има лошо чувство.
— Какво чувство?
— Тежко — каза той. — Ето тук.
Бени сложи ръка на сърцето си.
— Добре, може ли да се върнем малко назад? Питам се дали не знаеш дали доктор Голд не е правила секс и с други от своите пациенти.
— Да, чувал съм, че било така.
— А чувал ли си за непълнолетни пациенти?
— Нищо сигурно, трябва да кажа, за съжаление.
— Дали са били от мъжки или от женски пол?
Той отново сви рамене.
— Кой да ти каже?
* * *
Когато по-късно описах разговора на Ел Ей, тя ме накара да си припомня подробности за точните фрази на Бени, езика на тялото му, паузите, честотата на вдишванията и движенията на очите. След като ме изслуша, тя заключи:
— Не крие нищо важно.
Джейна попита:
— Той е длъжен да докладва за такива неща, когато се случват с деца, нали?
— Не е задължително, ако са само слухове — отговори Ел Ей. — Понякога разликата е доста тънка.
Току-що бяхме приключили с вечерята си в „Хададс“: средно изпечена телешка пържола и печени картофи за мен, филе от треска със задушени моркови и зелени тиквички за Ел Ей, вегетарианска порция от печурки, броколи и червени картофи за Джейна. Чиниите вече бяха отнесени и ние си бяхме поръчали кафе, докато чакахме десерта. Кейси и Джордан щяха да останат да спят при приятелки.
— А бившата на Джеймисън? — попитах Ел Ей.
— Не става за заподозряна — каза тя и отпи от кафето си.
Джейна кимна и се протегна за чашата си с чай. Женски консенсус. Случаят беше приключен.
— Защо не? — попитах аз.
— Това не е престъпление, извършено от жена — каза Ел Ей.
— А и как някой като нея ще събере екип, който да го извърши? — попита Джейна. — Ще обикаля сервизи на „Харли-Дейвидсън“, събрания на ку-клукс-клан и студиа за татуировки?
— Добре, съгласих се — казах аз.
— На второ място, тя нямаше да чака толкова дълго — добави Ел Ей. — Когато жените убиват, обикновено е заради нещо емоционално и импулсивно. Или пък го правят подмолно, с бавно отравяне или нещо подобно.
Донесоха ни крем брюле и Ел Ей подозрително погледна своята порция. Джейна побутна своята към мен и помоли сервитьорката за пъпеш. Замислих се за убийствата. Не се съмнявах, че Джейна и Ел Ей бяха прави. В цялата операция по убийството на Голд нямаше нищо женствено, импулсивно, колебливо или случайно. В Действителност усещането беше за нещо с военен характер: съсредоточени убийци, които бяха действали хладнокръвно, прецизно и координирано, като всеки един беше знаел точно какво да прави във всеки етап от мисията.
Читать дальше