Том Райт - Черните птици

Разказах ѝ всичко, което знаех за Фрикс, включително и нещата, които никой не беше успял да докаже в съда през годините.

Тя ме изслуша и заяви:

— Някой го е очистил.

— Дано да не си права.

Паркирахме нисана половин пресечка по-надолу от другата страна на улицата и се върнахме пеша до димящите останки от къщата, осветени почти като през деня от блясъка на червено-сините лампи.

Вдигнах значката си в ръка, за да ни пуснат. От къщата вече не беше останало нищо друго освен пепел и няколко вертикални подпори, които се протягаха като пръсти на гигантска мумия към изпълненото с черен дим небе. Отляво бяха почернелите останки на покрива на гаража, под които бяха затрупани изгорелите туловища на малък кабриолет и някакъв голям автомобил, подходящ за офроуд гонки. Забелязах полицейския началник, който идваше да ни посрещне, и го познах от няколко конференции, на които бяхме ходили и двамата — висок, със сребриста коса, казваше се Ърл Морнинг Сингър. Очите и зъбите му изглеждаха невъзможно бели на фона на лицето, почерняло от саждите. След като го запознах с Ел Ей, той каза:

— Тялото все още е in situ, ако искате да го видите.

— Защо още не са го прибрали? — попитах аз.

— Ще ти кажа след малко — отговори той. — Вървете след мен. Ще се опитам да ви преведа така, че да не се изцапате.

Овъгленото тяло беше проснато в поза, която изглеждаше удобна за сън: главата беше отпусната на лявата предмишница, а устата беше широко отворена в имитация на прозявка. Чертите на лицето бяха неразпознаваеми.

— Ако това е Бен Фрикс, аз го познавах — казах аз. — Намерихте ли някакви бижута по тялото?

— Не съм забелязал нищо — отговори Морнинг Сингър. — Какво търсим?

Използвах острието на джобното си ножче, за да махна пепелта от дясната ръка, и под нея се показа златен пръстен с монограм: гравирана буква Ф, над която се извиваше изображение на подкова.

— Това е Фрикс — казах аз. — Или поне е неговият пръстен. Нека да проверят ключиците му. Преди няколко години във вестника пишеше, че си е счупил ключицата, след като се блъснал с джипа си в някакво дърво до езерото.

Морнинг Сингър се наведе, за да разгледа пръстена по-добре, после извади малък бележник и си записа нещо в него.

— Добре, а сега и причината тялото да е още тук — каза той. — Погледни там в края на плочата и ми кажи какво виждаш.

Под плетеницата от овъглени носещи колони се виждаше черен куб със страна около метър и двайсет и нещо като вратичка, която беше килната под ъгъл от четирийсет и пет градуса. Зад нея различих почернелите цеви и затвори на десетина и повече огнестрелни оръжия, които лежаха под произволни ъгли едно спрямо друго. Прикладите им бяха изгорели без остатък, а някои от цевите бяха видимо изкривени от горещината на огъня.

— Някои от тези са автоматични оръжия — каза Морнинг Стар. — Освен това имаше много златни кюлчета и други неща, заради които си помислихме, че трябва да повикаме федералните да ги видят. Което означава…

— Зито — казах аз.

— Точно така.

— Кога ще пристигне?

— С първите лъчи на слънцето, предполагам.

Хвърлих един последен поглед наоколо, но не видях нищо друго, което да ми се стори важно. Двамата с Ел Ей стиснахме ръката на Морнинг Стар, благодарихме за обиколката и се върнахме по същия път, по който бяхме дошли.

Когато стигнахме обратно дома ми, аз се обадих в централата и ги накарах да проверят какви автомобили са регистрирани на името на Фрикс. Жена, която не познавах, ми даде исканата информация.

— Добре, благодаря — казах аз, когато тя свърши. — Не, няма нищо ново.

Затворих телефона и се обърнах към Ел Ей.

— Мазда миата и лендкрузър — казах аз. — Сигурно бяха двете коли в онова, което беше останало от гаража. В него имаше само две места, а на алеята пред къщата не беше паркирана друга кола. Значи наистина е Фрикс и вероятно е бил сам в къщата.

— Какво си мислиш?

— Нека да не замесваме секс групата — казах аз. — И за момент да забравим за пожара. За съжаление, дори при това положение той си остава човек, когото някой може да поиска да убие. Никога няма да стане гражданин на годината, има съучастници и врагове, но няма приятели, не се доверява на никого, държи повечето си пари в златни монети и кюлчета в трезор в къщата си. При огнестрелните си оръжия.

— Автоматични оръжия? Истински автомати и картечници? — Тя вдигна показалец, все едно натискаше въображаем спусък. — Като на Дилинджър?