Том Райт - Черните птици

Но най-сетне тя проговори:

— Семейната история е гадно нещо, Бис.

Отпих от бирата си, като си мислех за историята на Ел Ей.

— Съгласен съм — потвърдих аз.

Тя ми хвърли един поглед.

— Да, и при теб беше същото, но и не беше.

— Рейчъл вече е поела по друг път — казах аз.

Ел Ей сви рамене.

— Казвала ли ти е, че се опита да се самоубие?

— Не — отговорих аз. — Кога?

— Онова лято, когато дойдох да живея при теб и Бабинка. Годината, в която удари дъното.

— Преди да започне да ходи на събиранията на дружеството на анонимните алкохолици, няколко пъти ми заяви колко ѝ е писнало от всичко, как за всички ще бъде по-добре да умре и други подобни. Повтаряше: „Ако животът ми беше риба, щях да я хвърля обратно в шибаната вода“.

Ел Ей се усмихна накриво в чашата си.

— Звучи точно като нещо, което би казала.

— Какво точно се е случило?

— Тя ми разказа едва когато започна да работи върху себе си по програмата на дружеството, за да се промени. Но ето какво е направила: убедила е някакъв тип да я очисти.

— Да я убие! Как става това, по дяволите?

— Успяла да намери някакъв заклет почитател на садо-мазото, който си падал по игри с душене и други подобни. После, общо взето, го прелъстила малко да вдигне нивото, но когато дошъл моментът да го направи, той не събрал смелост да стигне докрай.

— Малко да вдигне нивото? — повторих аз. — Господи, Ел Ей, това е съвсем друго ниво.

Настъпи мълчание, докато се опитвах да асимилирам чутото. Не можех да си представя Рейчъл да се остави по този начин на когото и да било.

— Трудно ми е да си представя, че е искала да умре.

— Тя не е искала да умре.

— Чакай малко, какво ми казваш?

— Взела е стратегическо решение. Не да умре, а да бъде мъртва — каза Ел Ей. — Това са съвсем различни неща.

— Тогава защо не е станало?

— Звучи налудничаво. Всъщност май трябва да се каже, че си е било налудничаво. Но тя някак си разбрала, че ако убийството се заснеме на видео, филмът може да се продаде поне за един милион долара в Банкок. Трябвало е да разделят печалбата поравно. Тя провела прослушвания с цял куп кандидати, докато не намерила човек, на когото смятала, че може да има доверие.

Ел Ей се зае да разбърква кубчетата лед в чашата си с пръст, после каза:

— Здравата е пострадала, Бис.

— Как така?

— Сигурен ли си, че искаш да чуеш всичко?

— Сигурен съм, че не искам — отговорих аз. — Но вече се налага.

— Имало много концентрирано увреждане на тъкани — каза Ел Ей. — Но тъй като планът бил тя да се озове мъртва в някоя канавка, този тип не виждал никаква причина да се въздържа. Уговорката им била той да прави каквото си поиска с нея, като на финала тя трябвало да умре. Но той се изплашил и не успял да я довърши. Тя изгубила много функции. След това наред с другите неща вече не можела и да забременее.

Ел Ей се загледа в ръба на чашата си, преди да добави:

— Горе-долу като мен.

— Какви функции е изгубила?

— Нали си чувал за онези жени от африканските племена? Останала е толкова увредена, че не може да свършва.

— Никога?

— Аха.

Не казах нищо — опитвах се да не си представям как точно се е случило, но онзи миг сякаш оживяваше от само себе си, зареден с някаква собствена злокобна енергия. Най-сетне попитах:

— Какво е станало с мъжа?

— Нищо. От гледна точка на Рейчъл тя носела отговорност за всичко. Така и не казала на ченгетата кой е бил. Според нея се измъкнала по-леко, отколкото много алкохолици. По нейните думи: „И останах жива, за да хленча за това“.

— Тя не е можела да вземе парите със себе си, след като умре — казах аз. — За кого са били?

— За мен. За университета и тренировките по гмуркане.

Двамата поседяхме мълчаливо. Представата, която носех за Рейчъл в главата си, бавно се трансформираше като оригами и се разгръщаше в нови измерения.

Най-сетне аз проговорих:

— Просто не ми звучи като тази Рейчъл, която познавам.

— Точно така — потвърди Ел Ей. — Тази Рейчъл, която познаваш, не е алкохоличка.

Помислих си за Рейчъл и за нейния живот преди Дъсти и „Летящото С“, а после и за прозореца на кабинета ми в „Три“. Помислих си за прекъсната връзка с действителността. И попитах:

— Ти използваш хипноза със своите пациенти, нали?

— Естествено, защо питаш?

— Възможно ли е човек да бъде хипнотизиран по такъв начин, че да организира собственото си убийство?

— Има някаква минимална — наистина минимална — вероятност да се получи, ако обстоятелствата са точно такива, каквито трябва. Например, ако успееш да накараш човека да повярва, че това е единственият начин да спаси от смърт първородното си дете или нещо подобно. Но в такава ситуация бих казала, по-скоро не.