Том Райт - Черните птици

Не бях съвсем сигурен дали Пендърграс беше голяма изненада, но знаех по малко за останалите. Бенджамин Фрикс беше брокер на недвижими имоти, който имаше офиси тук и в Тексаркана. Репутацията му беше на един от онези мъже, които твърдо подкрепят Втората поправка на Конституцията и правото на всеки американец да има и да носи оръжие, строят бункери за края на света и се занимават с бойни изкуства. Беше висок, с мургава кожа, изпъкнало чело, пълни устни и черни очи с тежки сенки, с много тъмни косми по дългите си ръце и увиснали рамене. През последните двайсет години непрекъснато го арестуваха за всякакви провинения от побой до уриниране върху полицейска патрулна кола, като последното може би имаше нещо общо с факта, че четвъртата му жена се беше развела с него преди около една година.

Трътлестият Файгъл беше адвокат и се беше специализирал да завежда искове срещу лекари, за да изкопчи нещо от застраховката им срещу лекарска грешка. Имаше репутация на лош юрист и другите адвокати понякога наричаха кантората му „Пух, Дух и Извънсъдебно споразумение“, по аналогия с приказката за трите прасенца, защото вдигаше много шум, но не събаряше нищо. За сметка на това според слуховете той държеше на повикване цели взводове от експерти, които срещу достатъчно пари бяха готови да заявят пред съда, че мъртвецът беше извършил самоубийство, като се беше промушил в гърба с градинарска ножица и след това се беше заровил в плитък гръб. Файгъл по принцип не се занимаваше с местните лекари, вероятно защото нямаше как да бъде сигурен, че няма да му се наложи да го лекуват от спукан апендикс или счупен крак.

— По какво си падаха най-много според теб?

— Когато говорим за такива хора, не знам как точно дати отговоря.

— Анди, нали си даваш сметка, че всичко ще излезе наяве? Независимо какво е. Сигурен ли си, че искаш пак да отговаряш на тези въпроси, когато това се случи, и може би да се забъркаш в него?

Той издиша дима и се загледа в него, после отговори така, все едно не ме беше чул.

— Предполагам, че най-вече по секс игрите — каза той. — Кожа, белезници, бичове, ботуши, всякакви простотии. Аз не си падам по такива неща.

— Къде се събираха?

— Тук или при Бен. Когато строихме тази къща, Деб ги накара да проектират цял отделен апартамент в нея който да използва само тя. Мисля, че и Бен имаше нещо подобно. Наистина бяха много запалени.

Той смачка цигарата си и каза:

— Ще си взема една бира. Сигурен ли си, че не искаш нещо?

— Няма нужда.

Той отиде в кухнята и аз чух как се отваря и затваря вратата на хладилника, а после пукот от отваряне на кутийка. Когато се върна в стаята, носеше кутийка „Бъд“. Отпи голяма глътка от бирата, преди да седне обратно на мястото си.

— Приличаш ми на бивш спортист — отбеляза той и се оригна. — Не се сърди, че го казвам, но изглеждаш доста контузен.

Не отговорих.

— Във всеки случай не приличаш на човек, който трябва да се занимава с такава работа.

— Защо, те какви са?

Той сви рамене.

— Ами нали се сещаш — печени типове като по филмите, които пускат остроумия и блъскат хората в стената, докато ги разпитват. Приличаш на човек, който може да стане опасен, ако се наложи, но не изглеждаш страшен, а по-скоро подготвен за всичко. Женен си, нали?

— Да.

— Все се питам дали цялата идея не е генерално сбъркана, нали се сещаш, като цигарите. Милиони хора си казват, че няма проблеми, но всъщност това ги убива. Убива ни.

— Аз не съм най-подходящият човек, който да ти даде съвет за брака, Анди.

Той сви рамене. После попита:

— Загазил ли съм? Имам предвид, сто души могат Да потвърдят, че съм бил в Далас.

— Засега нямаме заподозрян — отговорих аз. — Но има някои неща, за които искам да науча повече, например фактът, че си бил пациент на доктор Голд, преди да се съберете.

Той извърна поглед.

— Аха. Започнах да ходя при нея с Джаки, защото тя ме помоли. Двамата имахме някакви проблеми и тя реши, че трябва да отидем на психолог.

— Помогна ли?

— Зависи от гледната точка, предполагам. Със сигурност не помогна на брака ни.

— Значи вие двамата с Джаки известно време сте ходили на консултации при Голд. Как се стигна дотам, че се разведе с Джаки и се ожени за Голд?

Той отпи от бирата си и замислено се вторачи в кутийката.

— Точно това е странното. Всъщност не знам. Няколко пъти двамата с Джаки ходихме отделно, а след това Джаки съвсем спря да ходи. Деб каза, че според нея бракът не може да бъде спасен, със или без психолог. Но аз трябвало да продължа да ходя при нея, можело да ми бъде полезно, имал съм и други проблеми и прочие. Предполагам, че всичко започна така. И преди да се усетя, вече излизахме на вечеря в хотел „Арлингтън“ или в Шривпорт, или ходехме на плаващите казина. А след това започнахме да говорим как ще живеем заедно, за пръстени и всякакви простотии. Не знам, просто всичко набра някаква собствена инерция.