Том Райт - Черните птици

Според досието на Анди Джеймисън той беше роден тук, имаше двама по-големи братя и се беше поддал на натиска на баща си да запише бизнес администрация в Щатския университет в Остин. Беше прекъснал още по средата на първи курс, след като и двамата му родители бяха загинали в самолетна катастрофа, недалече от Стиймбоут Спрингс, щата Колорадо. Беше използвал парите от застраховката, за да основе собствена компания за компютърни консултации и консумативи. Беше арестуван веднъж за притежание на кокаин още в гимназията и беше осъждан за шофиране в нетрезво състояние преди три години в Деня на благодарността. Бизнесът му беше на светло, внасяше редовно дължимите суми по ипотеката си, и двата автомобила бяха изплатени, а доктор Голд нямаше застраховка живот, която да отиде за него. Според слуховете беше кръшкал и на двете си съпруги още от самото начало, но никога не беше поддържал любовни афери за повече от година. Никой от хората, с които бяхме разговаряли, не си спомняше да е изразявал недоволство от доктор Голд или от брака си, така че, ако не я беше убил, той беше просто обикновен успял мъж от средната класа, който изневерява на жена си. От онези, които се обаждат в поздравителните концерти по радиостанциите за кънтри музика и се жалват за това, че им е слаб ангелът.

Когато ми отвори, облечен единствено с маркови джинси и златен ланец, първото ми впечатление беше за мъж, който наближава четирийсетте по календара, но в главата си е останал на двайсет. Той ме въведе в дневна, която със сигурност беше обзаведена от известен дизайнер, с извънгабаритна каменна камина в центъра на южната стена и бар с индиректно осветление и въртящи столчета с облегалки срещу нея. От двете страни на камината имаше вградени етажерки за книги от тъмен дъб, в които бяха подредени луксозни стари томове с кожена подвързия. Книгите някак си изглеждаха така, все едно не са докосвани, след като специалистът по вътрешно обзавеждане ги беше подредил там.

— Много е разхвърляно — каза Джеймисън, като разроши тъмната си коса с трепереща ръка.

Скоро не се беше бръснал и леко лъхаше на пот. Погледнах го, когато извади дъвката от устата си и я пусна в пепелника на масичката за кафе. Той ми махна да седна на най-удобния стол в стаята. Стаята по никакъв начин не ми изглеждаше разхвърляна.

— Искате ли нещо за пиене? — попита ме разсеяно домакинът.

— Не, благодаря.

Той намери един пакет ментолови цигари „Салем“ на масичката за кафе, изтръска една в устата си, запали я с малка бяла запалка и жадно пое дима.

— Има ли нещо ново? — попита ме той. — Малко съм изпуснал нишката.

— Все още е рано за резултати — отговорих аз. — Но по този случай се работи приоритетно.

— Какво означава това?

— Общо взето, точно това — всеки служител, когото можем да отделим, по един или друг начин се занимава с този случай. Отворили сме извънредни телефонни линии, изследванията влизат в лабораторията с предимство и прочие.

— Приоритетно в сравнение с какво? Някоя умряла курва? Или някой дилър на крек от „Нолтениъс“?

Разперих ръце.

— Какво да ти кажа, Анди. Ако намериш човек, който не отговаря пред никого, обади ми се.

— Да, да, знам, така е. Извинявай. Първите четирийсет и осем часа, известна психоложка, основният заподозрян винаги е съпругът и така нататък, и така нататък.

— Искаше ми се да продължим разговора, който вече си провел с Монси и Райдаут.

— Как така да го продължим?

— Знаеш ли дали в живота на съпругата ти са се появили някакви нови хора или някакви необичайни отношения, или за някаква промяна в обичайните ѝ навици?

Той ме изгледа в продължение на няколко секунди, през които зад очите му премина нещо.

— Те вече ме питаха.

— Имам нужда да чуя отговора лично от теб.

— Деб не беше много общителна — каза той. — Поне не по обичайния начин. Имаше си своя кръг и толкова.

— Какъв кръг?

Той поклати глава.

— Нали така се казва? Определени хора, с които се събираше сравнително често.

— Значи се е срещала с други мъже?

Той се засмя особено и отново разроши косата си с ръце.

— Това изчерпва въпроса, така ли?

— Какво искаш да кажеш?

— Деб имаше доста католически вкусове по отношение на секса.

— Добре, тогава да го кажем с други хора.

— Да, и аз знаех за тях. Не беше голяма тайна — точно затова се събираше тяхната групичка. Това и коката. Джеф Файгъл, Бен Фрикс, Марк Пендърграс и някои от момичетата, които работят в клиниките на Бен. Не се опитвам да натопя никого. Аз също ходих да смъркам с тях един-два пъти, но не можех да им насмогна на темпото.