Том Райт - Черните птици

Джордан поклати глава с отвращение, после се обърна към мен.

— Мама каза, че можеш да ми покажеш къде регистрират престъпниците.

Вниманието на Кейси вече беше привлечено от нещо друго. Погледнах натам, накъдето гледаше тя, и видях един късо подстриган патрулен полицай, който носеше синя папка в ръка и се усмихна в отговор на Кейси, докато прекосяваше общото помещение. Казваше се Рик О’Райли и до вчера ми се струваше на около шестнайсет години, но сега беше най-малко на трийсет и пет.

Махнах му да дойде при нас. Когато влезе в кабинета, Кейси веднага го снима.

— Да, сър? — усмихна се той.

Запознах го с момичетата и казах:

— Имаш ли няколко минути, за да разведеш Джордан в отдела за регистрация, да ѝ покажеш камерите и комплектите за сваляне на пръстови отпечатъци?

— С удоволствие — отговори той като истински джентълмен.

Когато двамата излязоха, аз помолих Оз да прекъснем за малко и заведох Кейси в моя кабинет.

— Вчера чух нещо… — започна тя, докато се настаняваше на стола срещу бюрото ми. — Ох, много ми е странно да говоря така: вчера чух нещо и си помислих, че трябва да го знаете.

— Слушам те.

— Разказа ми го моята приятелка Лина…

— Дъщерята на собственичката на сладкарницата?

— Аха. Но работата е там, че тя наистина не иска да се замесва — имам предвид, да не се налага да свидетелства или нещо подобно.

Аз кимнах.

— Добре, значи от дъното на сладкарницата се вижда част от задния вход на кантората на Джеф Файгъл. Едно ъгълче от вратата.

Дъщеря ми се прокашля, като очевидно се измъчваше от конфликта на интереси: добра приятелка ли беше или стажант полицай?

— Адвокатът Джеф Файгъл? — попитах аз.

— Аха, същият. Онзи, който има сребърно ауди с гюрук и номер, на който пише „ЗАКОНЪТ“.

— Какво е видяла Лина?

— Тя казва, че през повечето работни дни доктор Голд е влизала през задния вход на кантората на господин Файгъл и е оставала около половин час, а после си е тръгвала.

— По кое време на деня?

— Около обед.

— Забелязала ли е нещо друго? Например дали доктор Голд носи нещо на влизане или на излизане?

Кейси поклати глава.

— Благодаря ти, миличка — казах аз. — Това наистина може да се окаже полезно. И ще направя всичко възможно да не намесвам Лина, обещавам.

— Добре.

Не се съмнявах, че имаше и нещо друго.

— Странна работа — каза тя. — Винаги си представям как ходиш някъде с кола или разпитваш някой престъпник на улицата. Трудно ми е да те видя да работиш тук. Но поне съм свикнала с миризмата.

— Как така?

— Така ти миришат дрехите, когато се прибираш вечер вкъщи… — Тя продължи със свито гърло: — Преди, когато се прибираше вкъщи.

Кейси вдигна ръка да избърше сълзите си.

— Ей, Кейс… — казах аз и понечих да се изправя.

— Не, чакай. — Тя вдигна показалеца си, за да не отивам при нея. — Ще се оправя.

Дъщеря ми избърса последните си сълзи, закашля се и се стегна.

— Съжалявам, че се разревах.

— Няма нищо лошо да си поплачеш. Леля ти Лий е права. Сълзите са решение, а не проблем.

— Знам. Но мама казва, че не е честно жените да контролират хората, като плачат. Особено хората, които обичат. И всъщност има предвид мъжете, защото това не действа на други жени. Във всеки случай според мама е емоционално изнудване.

Кейси подсмръкна и тежко преглътна.

— Тя постоянно плаче, че вече не сте заедно. Просто не ми дава да я видя.

Не можах да измисля нещо, което да си струва да отговоря.

— Но аз не исках да кажа това — продължи Кейси. — Исках да кажа…

Тя намери една кърпичка в джоба си и се издуха в нея.

— Исках да кажа, че ако двете с Джорди сме направили нещо, с което сме виновни за нещо, аз искам да го поправим. И двете искаме.

— Какво сте направили според теб?

— Не знам, може би сме твърде привързани към приятелките си тук или прекалено много сме говорили колко ни харесва на училище. Но всичко това не е толкова важно, наистина. Искаме само да бъдем там, където сте вие двамата с мама.

Мълчаливо обмислих чутото и реших, че последното нещо, от което имаше нужда Кейси в този момент, беше да не приема предложението ѝ на сериозно. Затова заявих:

— Благодаря ти, че ми каза за доктор Голд, Кейс. И не се тревожи, не сте направили нищо, с което да сте предизвикали проблеми между мама и мен. Каквото и да решим ние двамата в крайна сметка, ще измислим как да сме заедно с вас, обещавам ти.

Тя се изправи, хвана ме за ръката и ме дръпна да се изправя и аз, а после ме прегърна и притисна глава в гърдите ми. Най-сетне отстъпи назад.