Том Райт - Черните птици

— Обичам да слушам как бие сърцето ти.

А после целуна върховете на пръстите си и ме докосна по върха на носа.

Когато момичетата си тръгнаха, за всеки случай хвърлих на полицай О’Райли един предупредителен поглед и се върнах в кабинета на Оз.

— Не мога да ти кажа кой беше — обясни ми той, когато се настаних обратно на стола срещу него. — Но едно птиче, което познавам от много време насам, ми съобщи за някакъв рейнджър, който ще пристигне в града след един-два дни, ако вече не е пристигнал…

— Той няма ли да ти се обади?

— Не и за такова нещо — отговори Оз. — Ако бях на негово място, и аз нямаше да се обадя. Ще проверява основно теб, но в неговия списък ще бъдат всички, докато не ги задраска. И не изключва и мен.

Новината беше пълна изненада за мен, но изобщо не се съмнявах какво означава. Тексаските рейнджъри са най-старата правозащитна организация в Северна Америка, а рейнджърите не са обикновени ченгета. В миналото патрулирали по ничията земя на север от Рио Гранде, но сега ги викаха за други неща: стари убийства, с които никой друг не можеше да се справи, неконтролируеми ченгета и корумпирани участъци.

— Какво ще ми проверява?

— За пръв път чувам за такова нещо, по дяволите — отговори Оз. — Но се говори, че Хейзън е накарал прокурора да провери дали не могат да обявят ръцете ти за смъртоносно оръжие. Така това, което си направил, се превръща в углавно престъпление.

Не успях да измисля никакъв отговор. Сведох очи към ръцете си, като се питах дали изобщо беше юридически възможно да се направи такова нещо.

— А онази психоложка, която са окачили на дървото — какъв ти беше проблемът с нея?

— Не беше чак такъв проблем — отговорих аз. — Просто веднъж я изхвърлих от кабинета си. Малко преди да дойдеш в управлението.

— Защо?

— Общо взето, тя ми предложи да дава положителна психологическа оценка на всеки, когото си поискам, и да къса всеки, когото не искам. И освен това да ми направи свирка.

— В замяна на какво?

— Договор с полицията за редовна работа с всички служители, гарантирани препоръки, семейни консултации за роднините на полицаите и прочие.

— А ти какво ѝ отговори?

— Този ден имах доста работа. Мисля, че споменах нещо в смисъл да внимава вратата да не я удари по задника, докато излиза от кабинета ми.

— Бърти ми каза, че ти си прекратил договора с нея. Това ли беше причината?

— Беше основната причина, но като цяло не останах с добро впечатление. Не ми беше работа да прекратявам договора, но Ханк от „Личен състав“ беше останал със същото впечатление след срещата им. Веднага след това минахме на системата, при която се въртят останалите психолози в града.

Оз отпи от кафето си и каза:

— Не ми звучи чак толкова лошо, но няма да се изненадам, ако някой отново повдигне този въпрос. Може и Да се вдигне някакъв шум, че не си подходящ да водиш разследването на нейното убийство, след като имате общо минало и прочие. Но няма да изгаряме този мост, докато не стигнем до него.

— Искаш ли някой друг да води това разследване, шефе? — попитах го аз.

Въпросът ми беше проформа и двамата го знаехме много добре; ако Оз не искаше аз да водя разследването, вече щеше да го води някой друг. Отново сведох очи към ръцете си и си спомних какво беше казал преди малко.

— Не — отговори той. — А ти?

— Не.

— Добре тогава. Какво ще кажеш да отидеш да свършиш работата, за която си положил клетва, а после да се върнеш и да ми докладваш какво си свършил?

Последният ден от седмицата, определена за траур на Дебора Голд според юдейската традиция, беше идеален за барбекю и фризби в парка. Аз пък отидох да се срещна с вдовеца, който беше казал на Райдаут, че ще си остане вкъщи, защото не иска да ходи на място, където не знае какво трябва да каже или да направи.

Зимата все още беше на пауза и небето беше ясно и твърдо като кристал, а въздухът сякаш режеше с острите си ръбове, когато пристигнах в къщата на Джеймисън и Голд, недалече от горния край на Стърлинг Роуд. Беше на два етажа, проектирана в архитектурния стил, който понякога наричаха „псевдоколониален“ — поне петстотин квадрата застроена площ на нещо като троен парцел, с широка веранда и четири нива терасирани цветни лехи, олимпийски басейн с трамплин и кула и малки горички от плачещи върби, които свеждаха клоните си над перфектно окосените морави. На покритата с чакъл алея за автомобили пред къщата един до друг бяха паркирани зелен хамър и кафяв лексъс.