Том Райт - Черните птици

— Можеш ли да посочиш вероятността това да се случи?

— Не, но да кажем, нещо като деветдесет и девет към едно.

Вдигнах телефона и набрах домашния номер на Дани Райдаут. Ел Ей ме гледаше с любопитство.

— Йо — каза той.

— Аз съм — уточних аз.

Чувах телевизора, който работеше от другата страна на линията.

— Какво гледаш?

— Клинт Истууд. Точно стигнахме дотам, където боядисват целия град червен.

— Вярваш ли, че това е възможно? — попитах го аз.

— Дявол да го вземе, шефе, това е уестърн. Всичко е възможно.

— И ти си прав. Слушай сега, седях и си мислех…

— О, не.

— Да, добре. Във всеки случай искам утре сутринта двамата с Ем да проверите дали е възможно Голд да е организирала собственото си убийство. Може да е свързано със застраховка, депресия, някаква физическа болест, за която никой да не знае, нещо такова. Освен това искам да разберете дали се е срещала с някакъв хипнотизатор.

— Бъзикаш ли ме, шефе?

— Не, говоря сериозно. Вероятността е минимална, но искам да я отхвърля. Направи ми тази услуга.

— Окей, няма проблеми. Ем ще реши, че сме се побъркали.

— Това не е новина за вестниците — отговорих аз. — Тя и без това смята, че всички бели са побъркани. И в повечето пъти няма как да ѝ възразиш.

Ел Ей остави чашата си, стана и се приближи до уредбата, за да разгледа чекмеджетата с дискове — рок музика по средата, класическа отляво, джаз и разни други изпълнители като Лион Редбоун и Боби Макферин отдясно.

— Кога ще качиш всичко това на един харддиск? — попита ме риторично тя.

— Аз не отговорих.

След известно време тя се спря на Пучини и сложи диска в уредбата. „Un bel di vedremo“ изпълни цялата стая и аз започнах да се отпускам, както винаги се случва с Пучини. Събитията от деня се отдалечиха малко от мен.

— Тази музика е полезна за духа — отбеляза Ел Ей.

Довърших бирата си.

— Кокошките наистина ли снасят повече яйца, когато им я пускат?

— Не, те искат Моцарт.

Телефонът звънна и аз вдигнах слушалката, а Ел Ей намали звука на уредбата. Обаждаха се от централата в управлението.

— Сър, имаме смъртен случай при съмнителни обстоятелства. Експертите казаха, че ще искате да ви уведомим.

„Обстоятелствата“ се оказаха пожар в жилищна постройка, недалече от северния край на „Стърлинг“, на по-малко от километър от дома на Джеймисън и Голд. Пожарът беше обхванал напълно една къща и засега беше открит един труп. Тялото все още не беше идентифицирано, но къщата беше регистрирана на името на Бенджамин Фрикс.

Изслушах сбития преразказ на диспечерката от централата: тялото беше открито във всекидневната с лицето надолу и меките тъкани бяха увредени твърде силно, за да позволят незабавно установяване на самоличността. Съседите се бяха обадили на телефона за спешни случаи и една пожарникарска кола беше пристигнала от „Оук Хил“ за по-малко от девет минути. Няколко минути след нея бяха пристигнали и още коли от община Кадо, пожарната в Тауакони и от страната на Арканзас. Вече нямало никакъв шанс да се спаси къщата, така че усилията на пожарникарите били съсредоточени в това да предотвратят разширяването на пожара към съседните сгради.

Затворих телефона и се обърнах към Ел Ей.

— Искаш ли да дойдеш с мен?

Нейната кола беше паркирана зад форда, така че отидохме с нея. Докато караше, тя попита:

— Когато мислиш, правиш едно нещо с очите си и приличаш на коала, която всеки момент ще заспи. Какво става там вътре в главата ти?

— На следващия светофар наляво — отговорих аз.

После ѝ разказах за Фрикс, за секс групата и за намерението си да говоря с него.

— Той се появи на радара и по-малко от ден след това вече е мъртъв — завърших аз. — Ако наистина е той.

— Първо Голд, а сега и Фрикс? — каза Ел Ей. — Как мислиш, дали и той е убит?

— Ако имаме късмет, не.

— Става все по-интересно — отбеляза тя. — Трябва по-често да излизам от офиса.

— Ако ти трябва и още нещо, в което да забиеш зъбите на гениалния си ум, веднага ти давам и съпруга на Голд — продължих аз.

Разказах ѝ за Джеймисън и преспокойния начин, по който ми беше съобщил за участието на жена си в секс групата.

— Може ли да му се вярва? — попитах накрая. — Мислиш ли, че наистина няма проблем с това?

— Някакви признаци да е гей?

Помислих малко.

— Трудно е да се каже със сигурност. Но предполагам, че не.

— Тогава не знам — каза тя. — Пасивен тип, който си има собствени тайни игрички. Не е невъзможно.