Том Райт - Черните птици

— Общо взето. Но той бил колекционер и не ходел на лов или на състезания, а участвал в изложения и други подобни. Освен това бил арестуван веднъж, защото записвал със скрита камера жените в тоалетната на офиса си. Така и не стигнал до съд, но аз съм сигурен, че е продавал записите. Не знам какво означава всичко това от гледна точка на психологията.

— Означава много враждебен и неразвит индивид.

— Какъв е психологическият термин за такъв човек?

— Нарцисист, параноик. Това, което Фройд нарича „фалически тип“ — прекалено конкурентен и суетен, вманиачен на тема положение и власт. Сексуално незрял, с воайорски наклонности. Неспособен да приеме, че греши.

— Това ми звучи като бившия съпруг на всяка разведена жена, която познавам.

Ел Ей сви рамене и взе чашата си.

— Не ми се иска да има връзка между двата случая — казах аз.

— Забрави да няма.

— Може да е обир, който да е завършил фатално — предположих аз.

— Готов ли си да се обзаложиш за това? — попита Ел Ей.

Погледнах я и се опитах да си спомня кога е бил последният път, когато съм печелил облог срещу нея, ако изобщо е имало такъв. Уейн също не смяташе, че убийството беше случайно. Нито пък нещастен случай със забравена цигара или повреда в електрическата система. Иначе нямаше да накара диспечерката от централата да ми се обади.

— На какво ще се обзаложим?

— Една вечеря в… как се казваше онова място с хубавия телешки стек?

— „Шантиклер“.

— Точно така.

Не познавах много други хора освен Ел Ей, които продължаваха да използват чекова книжка. Тя извади чековата си книжка и написа на празното място за получателя „Шантиклер“, а след това сложи шантавия си подпис, в който инициалите и фамилията бяха изписани заедно и без главни букви: „лароу“. Веднъж я бях попитал защо се подписва така, но тя само беше свила рамене. Поредната мистерия на Ел Ей. Тя откъсна чека и го плесна на масичката за кафе, като каза:

— Всичко или нищо, каубой.

Някъде в безкрайната пустош на нещата, за които трябваше да се сетя, но все още не се бях сетил, проблесна миниатюрна светлинка и угасна, без да остави след себе си никакво обяснение. Извадих едната от двете дебитни карти, които носех в себе си — тази, за която бях почти сигурен, че към днешна дата е обезпечена поне с двеста долара, — и я сложих върху чека.

— Добре — казах аз. — Но все пак се случват съвпадения, Ел Ей. Не можеш да го отречеш.

Това беше последната ми утеха.

Тя изхъмка уклончиво в отговор и отпи от безалкохолната си джинджифилова бира. Аз отидох до уредбата, за да увелича звука на Пучини до терапевтично ниво, а Ел Ей ме проследи с поглед, но запази своите мисли за себе си.

Офисът на Бени беше недалече от „Рокланд“ и беше боядисан и застлан в дружелюбни, жизнерадостни цветове, със симпатични фикуси и кипарисова трева по ъглите, големи акварели с карибски пейзажи по стените и удобни мебели. Списанията в чакалнята бяха лъскави, ярки и, общо взето, нови.

Чух някакво раздвижване в малката кухня и стая за почивка надолу по коридора и усетих миризмата на току-що приготвено кафе. Миг по-късно Бени се появи от кабинета си и забърза към мен.

— Джим, много да се радвам да те видя!

Беше закръглен, енергичен и не пестеше усмивките си, но както винаги беше със строг костюм и стегната вратовръзка дори в края на дългия работен ден. Сякаш се пребори с импулсивното си желание да ме посрещне с прегръдка и вместо това протегна ръка, за да стисне моята, а след това ме въведе в кабинета си за консултации, където се настанихме на тапицираните кресла до масичката за кафе от тиково дърво, встрани от бюрото. Андреа ни донесе кафе, чай и нещата за тях, както и три различни вида сладки.

— Здравейте, лейтенант — каза ми тя. — Аз си тръгвам. Ако имате нужда от нещо друго, доктор Би ще ви покаже къде е.

Двамата с Бени се уверихме в доброто си здраве, изказахме споделеното си неодобрение към времето и политиците и разменихме общи новини за семействата си. После той цъкна с език и поклати глава.

— Тези ужасни смъртни случаи, които се случват…

— Познаваше ли Фрикс? — попитах го аз.

— Не, не го познавах лично, съжалявам. Във всеки случай бил човешко същество. Светът е твърде грозно място, приятелю.

— Не мога да възразя на това — отговорих аз и си взех една сладка с пълнеж от нещо като кайсиев мармалад. — А доктор Голд?

— Всъщност не съм сигурен колко добре я познавах. Никога не сме поддържали социалните връзки. Понякога се консултирали.