По някакво чудо и противно на очакванията на всички замесени, Рейфърд Дъглис Джуъл все пак не беше умрял от контузията на черепа си, или поне не беше останал мъртъв. Екипът на Бърза помощ беше успял да възстанови сърдечния му ритъм на третия опит и го беше върнал обратно в негостоприемния свят, който беше напуснал.
Райдаут ми се обади, за да ми съобщи новината.
— Хич не е добре, шефе. Но докторите казаха, че вероятно ще живее. Ако може да се нарече така.
Кокала беше осъден за убийствата на Голд и Фрикс след разгорещен дебат в съдебната зала дали изобщо е в състояние да бъде изправен пред съда. Според експертните свидетели мозъчният кръвоизлив, получен в резултат на удара с масивния речник на Джордан, паднал от височина три етажа в голямата къща, и последвалото спиране на сърцето и кислородна недостатъчност бяха предизвикали необратим апоплектичен удар и травматична деменция. Адвокатът му пледира процесът срещу него да бъде прекратен с довода, че Кокала не е в състояние да разбере обвиненията срещу себе си и да окаже съдействие на собствената си защита.
— Може и да не е толкова умен, колкото е бил преди, господин адвокат — отговори съдия Гейтър, — но през цялото време от началото на заседанието наблюдавам как му задавате въпроси и се вслушвате в отговорите му. Искането ви е отхвърлено.
Джуъл беше признат за виновен и осъден до живот и за двете убийства. Докато му четяха присъдата, той седеше отпуснат на инвалидния си стол и не даваше никакви признаци, че я е чул.
Когато разбра за състоянието му, Джейна възкликна:
— Господи! Не че не си го заслужаваше, но това е ужасно. Надявам се, че Джордан няма да страда заради него.
Джордан на свой ред заяви:
— Не знам какво е очаквал, като е тръгнал да заплашва хората с пистолет и да ги връзва.
А Кейси само сбърчи нос и добави:
— Освен това миришеше на прегазено на пътя животно.
След като Дуайт Хейзън оттегли натиска си, разследването срещу мен беше прекратено веднага и от градския съвет ми предложиха да се върна на работа с увеличение на заплатата и служебна препоръка. Аз отказах.
Не се върнах на работа, но историята за мен не беше приключила. Дуайт Хейзън беше призован по четири обвинения за сексуални контакти с непълнолетни и три за сексуален тормоз по свидетелства на три различни жертви — всички бяха бивши пациенти на доктор Голд. Бяха свидетелствали, след като във вечерното коментарно предаване на Джеф Дийн и статиите на Кас Сиганейро в „Газет“ недвусмислено беше съобщено, че Хейзън е плащал рекет на Голд, за да не го изнудва? Хедър Обеновски не искаше да свидетелства, освен ако не е абсолютно наложително, но се съгласи да дойде в съда заедно с останалите момичета за морална подкрепа, както и да помогне на Бени с терапията в групата за момичета, преживели сексуален тормоз.
Докато обвинят Хейзън, той беше изчезнал яко дим. Тогава камерите се обърнаха към цяла поредица държавни служители — с изключение на Оз, — които горяха от желание да споделят разочарованието и гнева си, съчувствието си към жертвите и цялото общество, както и да изтъкнат гигантските си лични, философски и политически различия с Хейзън, които винаги бяха съществували, но те никога не ги бяха приложили на практика единствено от уважение към свещеното волеизявление на народа и изискванията на държавното управление. Настана време за съвещания, разследвания и специално назначени комисии и дори се понесе мълвата за цялостна нравствена оценка на работата на държавните служители в Тревъртън.
Тогава някой се обади анонимно в централата на полицията и Монси ми предаде, че в гробищния парк „Сипван“ ме очаква някаква лична пратка. Вежливо отклоних предложенията за полицейски подкрепления, сапьорска проверка и таен ескорт от ФБР и отидох сам с колата в един студен късен следобед, огрян от медна слънчева светлина. По пътя се разминах с черния форд под наем, който бях забелязал пред дома на Къчел. Този път колата отиваше към летището, а шофьорът беше облечен със сивокафяв костюм в тексаски стил и тънка каубойска вратовръзка. Очите му бяха скрити зад огледалните слънчеви очила, но той ми кимна леко и докосна ръба на белия си „Стетсън“, докато се разминавахме.
Нямах представа какво ще намеря на гробището, но имах усещането, че ще бъде свързано със случая „Голд“. И се оказах прав.
Без да се замислям, завих наляво веднага след като влязох през портала — към гроба на Джой Тероун. Отдалече ми се стори, че монументалният ангел, застанал на пост зад нея, е вдигнал в ръката си голям чувал с боклук, за да го огледам. Когато се приближих, различих Дуайт Хейзън. Беше с голяма черна перука и дрехи на бременна жена, окован за китката на ангела с белезници, с изкривено лице от усилието да стои на пръсти. По-късно в чантичката на кръста му бяха открити няколко хиляди долара в мексикански песо и карта на град Сиудад Мигел Алеман.
Читать дальше