Том Райт - Черните птици

— Здравейте отново, господин лейтенант. Здрасти, докторе.

После той отново погледна към мен, когато забеляза изражението ми. Собственото му изражение беше открито и невинно и ако осъзнаваше важността на това, което правеше в момента, не го показваше по никакъв начин.

Някой беше донесъл кафе за Ел Ей и за мен. Аз благодарих и махнах с ръка в знак, че не го искам, но Ел Ей взе нейното. После се дръпнахме назад и оставихме Кевин да работи. Лицето му беше безизразно и неподвижно, но пръстите му танцуваха като обезумели паяци върху клавиатурата, а образите на екрана се сменяха толкова бързо, че не можех да разбера какво виждам.

Опитах се да скрия нетърпението си и попитах:

— Откри ли нещо?

Той отново насочи вниманието си към мен.

— Не, сър, но работя по списъка. Изчакайте да стартирам тази програма. Сам я написах. Би трябвало да свърши работа.

Той премести мишката, натрака една команда на клавиатурата и кликна още няколко пъти.

— Добре — ухили се той. — Това, което виждате тук, е списъкът с всички действителни пациенти на доктор Голд.

В дясната половина на екрана се появи колона от инициали — всички, които започваха с А, и първите няколко с Б.

— А тук са тези, които ми дадохте вие.

В лявата половина се появи друга колона; беше толкова къса, че се събра цялата на екрана на компютъра.

— Сега остава да разберем как съвпадат помежду си, ако изобщо съвпадат.

— Ако инициалите от късия списък се бяха появили в дългия, ти вече щеше да го знаеш, нали? — попитах аз.

— Точно така. Следователно се налага да приемем, че е използван някакъв шифър.

Помислих няколко секунди. Веднъж бях ходил на обучение във ФБР, където научих, че действително съществуват почти непробиваеми шифри, но те се употребяват предимно в научни алгоритми, изискват сложни ключове или дешифриращи устройства, за да се разчетат, и са твърде заплетени и поглъщат твърде много време, за да се използват във всекидневието.

— За такова нещо биха използвали шифър, който може да се помни наум — отбелязах аз.

— Точно така — потвърди той. — Но все пак не твърде обикновен. Доктор Голд със сигурност не се е притеснявала от Агенцията за национална сигурност или от ЦРУ. Би трябвало да е знаела, че няма да им отнеме повече от три секунди да разбият всичко, което може да измисли тя, но се е отнасяла сериозно към заплахата от случайни зяпачи и хакери лека категория. Това ни дава приблизителна идея какво да търсим.

— Какво правиш в момента? — попитах аз.

— Пробвам с някои очевидни трансформации — заместване на съседни букви от азбуката, Б вместо А, Р вместо П и така нататък. Освен това пробвах да преобразувам инициалите в цифри, по поредния им номер в азбуката, и да ги сравня с поредните номера на инициалите на пациентите от големия списък. Имаше едно-две съвпадения, но нищо над нивото на статистическата вероятност.

— Добре, да продължим с прости, но не твърде очевидни варианти — казах аз. — Би трябвало да е нещо, което тя да може да преобразува, без да се напряга, но все пак достатъчно хитро, за да не може някой случайно да попадне на него. Пробвай да обърнеш инициалите и да минеш с една буква напред в азбуката.

— Готово.

Пръстите му подскочиха върху клавиатурата и мишката. Видях на екрана как се промениха всички инициали от списъка на Къчел, но в списъка от дясната страна не се случи нищо.

— Сега пробвай да върнеш с една буква назад — казах аз.

Но докато гледах екрана и мислех за криптограми, игрословици, акростихове и най-сетне за шах, в съзнанието ми се появи образът на тренер Бъб. Изражението му беше лукаво и той размахваше пръст срещу мен както правеше винаги, когато пропусна да разчета някой знак на футболното игрище или някоя шахматна тактика с коня, която според него беше очевидна. Тази мисъл ме накара да спра. Конят. Мистичната фигура. Фигурата, която напада заобиколно и неочаквано, във всяка посока, през всички фигури на пътя си, в комбинация от едно и две квадратчета под прав ъгъл едно спрямо друго…

— Чакай малко — казах аз. — Погледни клавиатурата, Кевин. Само буквите. Пробвай да минеш с една буква напред или назад по клавиатурата, а след това с две букви напред или назад по азбуката.

Той ме изгледа в продължение на няколко секунди, докато идеята постепенно се избистри в съзнанието му. После кимна, вторачи се в клавиатурата за момент, натрака променените команди и кликна с мишката. Когато пробва с първата комбинация — две букви напред по клавиатурата и една назад по азбуката, — редовете от инициали на монитора се промениха. В лявата колона просветнаха няколко комбинации, а отдясно започнаха да мигат няколко други, които съвпадаха с тях. Той превъртя цялата дясна колона на екрана и се върна обратно в началото.