Том Райт - Черните птици

Монси нахлу през страничния вход на къщата, стиснала пистолета си.

— Колко са, шефе? — попита ме стегнато тя, докато оглеждаше поваления Джуъл и горните етажи.

— Само той — отговорих, докато свалях лепенката от устата на Джейна.

— Ох! — простена Джейна. — Мамка му!

Монси прибра пистолета си.

— Чисто е — съобщи тя по радиостанцията си, докато ѝ подавах револвера на Джуъл. — Вътре има един лош, елиминиран. Шефът явно го е очистил с някаква книга.

Тя се наведе да претърси Джуъл и да провери сънната му артерия за пулс. Когато не откри такъв, само поклати глава.

Монси беше завела Джейна и момичетата в „Сиси“ на пица и кока-кола с терапевтична цел, а Ел Ей току-що беше пристигнала на „Ланшър“, за да ме види. Борех се с парещата нервност, която винаги ме обзема след прилив на адреналин, получен в резултат на нещо неприятно. Вдигнах очи към нея. Беше седнала в края на дивана срещу мен.

— Хипнотизирай ме пак — помолих аз.

Тя вдигна веждата си, която не беше превързана.

— Защо?

— Има нещо, което трябва да разбера.

Обясних ѝ какво искам.

Тя помълча малко.

— Добре — каза най-сетне и се изправи, за да нагласи лампите. — Започни да дишаш, както съм ти казвала…

… и аз се нося в безтегловност, без никакво усилие, над пролетното поле, над състезателните коне и стадата добитък на „Летящото С“, дългия кафяв паралелепипед на гимназията „Бракстън Браг“ и зеления правоъгълник на футболното игрище до нея.

Неделя е. Даз, Джони и аз ще ходим на изложението за ретро автомобили на панаира и аз току-що съм пристигнал в къщата на Джони, за да го взема. Майката на Джони ми казва, че той е в банята, и ме кани да се чувствам у дома си. Искам ли нещо за пиене? Една кока-кола?

Да, госпожо, благодаря.

Къщата е отворена и проветрива, чамовите дъски на пода са излъскани, по стените има ярки картини, а мебелите изглеждат удобни. Госпожа Трамел се радва да ме види. Смята, че оказвам добро влияние на сина и, който бил тръгнал по лош път, преди да се появя аз и Джони да се запали по футбола. „Ти беше като кавалерията, която пристига в последния момент, за да спечели битката“ — така ми каза тя. Майката на Джони е начална учителка.

„Можеш да го изчакаш в стаята му, ако искаш“, казва ми тя.

Отивам в стаята на Джони, като отпивам от безалкохолното. От вътрешната страна на вратата има плакат от някакъв филм за вампири — жена с черно червило и черен маникюр, разкъсана черна рокля и две черни следи от зъби на врата си. Стаята е по-разхвърляна, отколкото биха ми позволили на мен. Леглото не е оправено, джинсите и блузата на Джони са на пода, където ги е захвърлил на път към банята, на шкафчето са оставени няколко празни кутийки от безалкохолно и едно наполовина изядено шоколадче „Бейби Рут“. От радиото се чува „I Remember You“. Прозорецът е отворен и белите завеси от муселин леко се повдигат и спускат от топлия вятър. Усещам уханието на богородичките от цветната леха пред прозореца.

Приближавам се до масичката, която служи за бюро на Джони. На нея има няколко списания и един класьор с подвързия в убито зелено и етикет, на който на ръка е написано:

I.

Републикански

II.

Имперски

III.

Императорски

Винаги съм знаел, че Джони събира монети. Използва ги, за да прави фокусите си с тях. Но това хоби не ме интересува и никога досега не съм разглеждал колекцията му. Разсеяно разлиствам класьора и виждам редове от криви, грубо изсечени монети, някои с нащърбени ръбове, други изтрити до неузнаваемост или с пукнатини по краищата. В гърдите ми расте непоносима тежест. Иска ми се да се извърна, но не мога да помръдна. Не мога да гледам това, което виждам, но и не мога да спра…

-… три, две, едно — събуди се, Бискит — нареди ми Ел Ей.

Погледнах я и избърсах очи.

— Защо плачеше? — попита ме тя.

Двамата с Ел Ей се добрахме до офиса на Рик Харт, без да срещнем никакви тексаски рейнджъри или призовкари. Отново бяха повикали Байте, този път на държавни разноски, и той беше подредил лаптопа си и няколко периферни устройства на една маса в юридическата библиотека. Надвесен като богомолка над клавиатурата, той се взираше в монитора с неразгадаемите си очи с дълги мигли и се опитваше да накара различните си програми да започнат да си говорят помежду си. Беше със зелена блуза с качулка с емблемата на „Райс“, провиснал спортен панталон и мокасини на дългите си боси крака въпреки сезона. Червеникавата му коса стърчеше като на някакъв анимационен герой, който се е сблъскал с неочаквана изненада. Явно не се беше бръснал поне от една седмица. Забелязах как адамовата му ябълка подскача нагоре-надолу, докато двамата с Ел Ей влизахме в стаята. Той вдигна поглед към нас, когато го доближихме.