Том Райт - Черните птици

— Къде е… — започнах и спрях, когато видях нещо в очите на Джейна.

Погледнах обратно към Кейси. Видях същото нещо.

Джордан беше някъде в къщата, но Джуъл не знаеше затова.

Не знаех точно къде се намира, така че започнах мислено да оглеждам стените, електрическите уреди и другите скривалища, зад които можеше да е застанала. Опитвах се да преценя на кои от тях можеше да се разчита да спрат куршум и си представях траекториите от другата страна на онези, за които знаех, че няма да го направят.

— Виж ти, полицията дойде — изграчи Джуъл. — Ако знаех, че ще идваш, щях да направя един шибан кекс.

Не отговорих, а го наблюдавах внимателно и се мъчех да контролирам собственото си дишане. Ръцете му леко трепереха от амфетамините, но беше стиснал револвера толкова здраво, че кокалчетата му бяха побелели.

— Ще си направим парти, преди да потегля към океана — продължи той — Освен това си мисля да взема това писенце с мен. Като отплата за Джери, нали разбираш? Дъщеричка за братче.

Той се наведе и захапа ухото на Кейси.

— На бас, че с мен ще изкара цяла седмица.

Тя потрепери и продължи да ме гледа с широко отворени очи.

— Не знам как ще стане, Кокал — казах му аз.

Около две трети от главата му бяха скрити зад главата на Кейси. Усещах ръкохватката на пистолета стабилна в ръцете си, а трите фосфоресциращи точки на мерника бяха приковани във видимото око на Джуъл. Бях изстрелял с това оръжие повече от три хиляди куршума, без да засече, и никога не го бях хващал в ръка, преди да се уверя, че пълнителят е пълен и в цевта има патрон. Ако бях на тренировъчното стрелбище, този изстрел щеше да е сто процента сигурен. Но тук извън очертанията на мишената нямаше бяла хартия, а черепът на собствената ми дъщеря.

— По-добре да стане, господин лейтенант — просъска Джуъл. — Защото единственият друг вариант е аз да довърша писето, а после двамата с теб да проверим колко бързо мога да те докопам и да ти взема този боклучав пистолет, докато все още се опитваш да ме простреляш през трупа ѝ.

Погледнах лицето на Джуъл и не видях никаква следа от слабост, нерешителност и колебание. Щеше да направи точно това, с което ме заплашваше.

Не ми оставаха никакви други варианти. Нямаше никакви решения, които да трябва да взема. В този момент и на това място единственото оправдание за цялото ми съществуване във Вселената беше онова, което щях да направя през следващата секунда. Недоловимо преместих центъра на тежестта си, за да бъда по-стабилен, и започнах да натискам спусъка.

Но в този миг изведнъж осъзнах с абсолютна яснота къде е другата ми дъщеря. И какво трябваше да направя за нея. Леко отпуснах натиска върху спусъка и се опитах да задържа пистолета напълно неподвижен.

Изражението и позата на Джуъл не се промениха; не беше забелязал реакцията ми. Вторачих се в Кейси, като внимавах да не поглеждам нагоре, прокашлях се и изчаках една секунда, за да се уверя, че съм приковал вниманието ѝ.

После казах една-единствена дума — толкова рязко и властно, колкото можех.

— Драйф!

Джуъл ме погледна объркано, но не каза нищо.

Широко отворените очи на Кейси примигнаха няколко пъти, а след това нейното красиво, деликатно, смъртоносно застрашено гърло започна да се свива конвулсивно.

Звуците от давене накараха Джуъл да сведе поглед към нея.

— Ей — каза той.

Кейси шумно повърна по пуловера си, по ръката му и по излъскания паркет на пода.

— Мамка му! — извика Джуъл и инстинктивно я блъсна по-далече от себе си.

Вдигнах очи точно навреме, за да видя как „Илюстрованият енциклопедичен речник“, за който Джордан беше спестявала с месеци от джобните си пари — 3000 страници с общо тегло около шест килограма, — здраво омотан с фосфоресциращите розови връзки на маратонките ѝ, за да не се отвори, лети надолу от височината на третия етаж, смъртоносно безшумен, право към главата на Джуъл. Книгата се стовари върху черепа му със звук, подобен на трясъка от затръшване на автомобилна врата, и го простря на пода, където остана да лежи неподвижен, с празен поглед, а от крайчеца на устата му се проточи лига. Взех му револвера, проверих барабана и го пъхнах под колана си.

— Тате! — извика изпоцапаната Кейси, докато се надигаше от пода. — Той ни хвана! Щеше да ни убие!

Тя погледна към проснатия Джуъл, като бършеше устата си с по-чистия си ръкав.

— Но ти дойде!

Навън се чуваше вой от сирените на половин дузина патрулни коли, които се приближаваха от различни посоки, а отгоре — шляпането на развързаните маратонки на Джордан, която слизаше по стълбите. Изтичах да освободя Джейна.