Том Райт - Черните птици

— Какво е причинило смъртта?

Холдър поклати глава и отнякъде зад кадър се чу друг мъжки глас. Стори ми се, че гласът каза нещо като „Господи, Лари, не видя ли…“, но после звукът прекъсна.

Върнах се в Тревъртън и отидох да се срещна с Уейн в „Джон Бой“. Той ми беше донесъл копия от предварителните доклади за смъртта на Пендърграс, които му бяха изпратили колегите от Арканзас.

— Изпратиха ми всичко по телефона — обясни ми той, докато ми подаваше папката. — Но половината неща не се виждат на това малко екранче.

Разлистих докладите и научих, че трупът на психолога е бил открит от неговия партньор по голф, завързан с разперени ръце и крака, с лицето нагоре, върху масата му за билярд. Бяха използвали въже от сизал и дебела лепенка. По тялото имаше многобройни порязвания, натъртвания и охлузвания, но причината за смъртта не беше свързана с тях. Беше умрял в резултат на мозъчна травма, предизвикана от двайсет и пет сантиметров пирон, с който по средата на челото му беше заковано „чуждо тяло“ — върхът на пирона беше стигнал чак до тила му.

— Студенокръвни копелета — отбеляза Уейн. — Направили са това, а на следващия ден са отишли на работа, все едно нищо не е станало.

Подхвърлих папката обратно на масата. В този час в „Джон Бой“ беше почти празно и двамата бяхме сами в ъгъла на залата за хранене. Бях решил да се върна в града веднага — не защото бях толкова глупав да си мисля, че арестите ще сложат край на кампанията на Хейзън срещу мен, а защото с всяка минута ми ставаше все по-трудно да понасям раздялата с Джейна, момичетата и важните събития. Подобно на всички престъпници и бегълци от закона по света, и аз си въобразявах, че макар и да усещам горещия дъх на призовкарите във врата си, познавам начина им на работа твърде добре, за да им се оставя.

Джейна пристигна от Далас половин час след мен. Обади ми се, за да ми каже, че се прибират направо в къщата, но иска да ме види малко по-късно, след като си вземе душ и се преоблече. След като лошите, и особено онзи с якето на „Харли-Дейвидсън“, вече бяха задържани, можех да си позволя да се отпусна малко.

— „Чуждо тяло“? — каза Уейн. — Какво ли имат предвид?

Мислех си за въжето, пирона и лепенката, които бяха открили детективите от Арканзас. Изобщо не се съмнявах, че ще съвпаднат с онези, които Уейн беше намерил на мястото на убийството на Голд. Отпих от студения си чай и оставих чашата, като се сетих за още едно нещо, в което не се съмнявах.

— Езикът на Дебора Голд — казах му аз.

Уейн ме погледна любопитно.

— Дявол да го вземе. Как се сети, шефе?

— Не знам — отговорих искрено аз. — Предполагам, че просто улавям гещалтите.

Погледнах към светещите табели на различни марки бира над бара и си спомних за снимката на семейството на Марк Пендърграс, която бях видял в кабинета на психолога. Вероятно вече ги бяха уведомили. Питах се как са го приели.

— Предложихте ли полицейска защита на Файгъл? — попитах аз.

— Работим по въпроса — увери ме Уейн.

Той отново отпи от кафето си и подхвърли:

— Страхотна полицейска работа, а? Играем си на криеница. Надявам се, че онези двама герои, които сме прибрали зад решетките, скоро ще пропеят.

Настъпи ледено мълчание.

— Двама? — изохках аз.

Дивака и Мерит бяха задържани без инциденти, но по-големият брат Джуъл явно беше разбрал за арестите и беше успял да избяга, преди полицаите да стигнат до строежа, на който беше работил. Този факт беше пропаднал в някоя от паузите в доклада на Дженс, предизвикани от лошата връзка по телефона.

Човекът с якето на „Харли-Дейвидсън“ все още беше някъде на свобода.

Грабнах телефона си, за да се обадя на Джейна. Тя не вдигна.

В това време Уейн продължаваше да говори:

-… бригадирът ми каза, че Джуъл от няколко дни говорел за „онзи кучи син, заради който убиха малкото ми братче“.

— Какво малко братче? — попитах аз.

Зито беше влязъл в заведението и седна при нас.

— Чакай да проверя — каза той и отвори лаптопа си. — Къде да го търся, в Тексас, в Луизиана…?

— Започни с Тексас.

Той се зае да работи с клавиатурата и курсора.

— Добре, ето го — каза той. — Двамата братя Джуъл наистина са имали и още един доведен брат, доста по-млад от тях, с различна фамилия. Мисля, че е умрял в затвора преди известно време. Казвал се е Джеръми Тидуел. Ей, това не е ли онзи, който…

Изражението на лицето ми явно беше достатъчен отговор. Зито затвори лаптопа си и ме погледна.