Том Райт - Черните птици

Ел Ей изяде едно грахче и добави:

— Твоят проблем никога не е било „Летящото С“, Бис.

— А кое?

— Историите, с които живееш. Краищата, в които вярваш.

Не ми хрумна нито един отговор, който да си заслужава да бъде казан.

— Наистина ли искаш да научиш началото на тази история? Имам предвид толкова силно, че да си готов да платиш цената?

— Каква цена?

— Началата струват почти толкова скъпо, колкото и краят.

— Пак ли ще ме хипнотизираш?

— Смяташ ли, че имаш нужда?

— Не знам.

— В такъв случай няма защо да се тревожиш, нали? — каза Ел Ей. — Опитай се да прочистиш съзнанието си, отпусни се, излез от настоящето.

Тя чукна с нокът по ръба на чашата си.

— Върни се в седмицата след големия мач. Позволи на спомените да се върнат. Къде се намираш? Какво правиш?

— Алеха ха-шалом — каза тихо Кат, като докосна стъклото върху снимката на доктор Кеплер. — Барух даян емет.

Канех се да я попитам какво означава това, но тя отново ме дръпна към себе си, за да ме целуне, като дишаше по-учестено.

— Пет минути — каза тя и изчезна в банята.

Чух как пусна душа, но миг по-късно вратата на банята отново се отвори и тя подаде главата си навън.

— Когато изляза от тук, ще бъда гола като бебе — каза ми тя. — Надявам се, че няма да ме оставиш сама.

Съблякох се, пъхнах се под завивките и зачаках, а сърцето ми биеше лудо в гърдите. Когато Кат каза „Готов ли си?“ и излезе от банята в облак от пара, който ухаеше на сапун „Лайфбой“, с тъмни настръхнали зърна, слаба и бяла и съвършена като сън, гърлото ми така се сви, че едва не се задуших. Дръпнах завивките и тя застана за миг до леглото, за да я погледна както трябва, после се усмихна и дойде при мен.

— Измих си зъбите с твоята четка — каза тя. — Ще ти купя нова.

После устата ѝ със сладкия дъх на „Пепсодент“ се притисна към моята, а тя се притисна към мен и ръцете ѝ бяха почти горещи, когато докоснаха кожата ми. Плъзнах собствената си ръка по дългата гладка извивка на тялото ѝ, после издърпах крака ѝ върху моя, докато продължавахме да се целуваме. Тя протегна ръка между краката ми и каза:

— Съвсем си готов. Ела.

Но аз не исках всичко да свършва толкова бързо.

Плъзнах се надолу, за да я целуна по гърдите, по пъпа и по корема, а после леко я издърпах до ръба на леглото, разтворих краката ѝ и се отпуснах на колене на пода, между коленете ѝ.

— О, боже — каза тя, докато хълбоците ѝ се повдигаха за да посрещне езика ми.

С тихи стонове Кат стисна раменете ми с краката си а аз я хванах за бедрата. Потъвах все по-дълбоко в мълчаливото море, по-древно от времето, не спирах да я целувам и накрая тя простена: „О, о, божичко“, и изви гръб, а петите ѝ се забиха в гърба ми. Не спрях, само забавих темпото и я оставих да стигне до края, като я прегръщах здраво и вкусвах солената ѝ влага, и не се откъснах от нея, докато тялото ѝ най-сетне не се отпусна и накъсаното ѝ дишане не се успокои.

Минута по-късно отново легнах до нея и леко докоснах зърната ѝ с палците си, а тя се обърна да ме целуне.

— Сега си ти — прошепна тя.

После плавно ме дръпна върху себе си и в себе си. Открихме естествения си ритъм също толкова лесно, колкото в танца, и аз започнах да губя съзнание за всичко друго освен за нейния допир, вкус и ухание. Разбрала, че няма да мога да се сдържа още дълго, тя улови лицето ми в ръцете си, леко подухна върху кожата ми и прошепна:

— Свърши в мен, мило, свърши в мен сега.

Чух някъде далече тих кристален звън и усетих непоносимата тежест на тъгата и загубата, която притискаше гърдите ми.

— Изчакай малко — каза ми Ел Ей. — Ще ти мине.

С усилие си поех дъх, като се опитвах да сдържа сълзите си.

— Какво да правя, по дяволите?

— Ти си мислиш, че мястото ти е в работата — каза ми Ел Ей. — Но мястото ти е нещо, което е много по-голямо от работата. Изгубил си се, човече.

— Къде?

— В собствената си история — отговори тя. — А историите не свършват, докато не стигнат до края си.

— Не разбирам.

— Знам. Но ще разбереш.

— Кога?

Отговори ми Ел Ей, но аз чух гласа на Кат Дрейфъс:

— Скоро.

На следващия ден, неспокоен и превъзбуден — защото бях толкова далече от центъра на събитията, или поне така си казвах, — аз крачех напред-назад по кея. Ел Ей пиеше лимонада с Мат Джори и Дан някой си, двойка ветеринарни лекари на средна възраст от Литъл Рок, на задната палуба на тяхната лодка, която се казваше „Съзвездие Голямо куче“. Беше се запознала с двамата доктори в магазина за сувенири и веднага се бяха сближили заради общата им страст към Т. С. Елиът, лукавото чувство за хумор и факта, че и двамата бяха ходили на психотерапия и харесваха психоаналитиците като цяло.