Том Райт - Черните птици

В характера на Ел Ей нямаше средно положение, но по някаква причина днес тя подаде само толкова газ, колкото да се качим върху вълните и да се движим с прилична скорост. Зад нас от кея вече потегляха няколко моторници. Ел Ей хвърли поглед през рамо и отново се съсредоточи върху езерото пред нас. Движехме се на ниски обороти и другите лодки вече бяха на не повече от половин километър след нас. Ел Ей сякаш забрави за тях.

Няколко минути по-късно, докато минавахме покрай един от малките необитаеми острови, пръснати в езерото, на около двеста метра пред нас минаха няколко други рибарски моторници и заобиколиха острова от другата му страна, а хората в тях дружелюбно си помахаха за поздрав.

Към този момент курсът на Ел Ей беше отвел „Бъфордина“ до един малък нос на острова, така че лодките след нас ни бяха изгубили от поглед. Очите ѝ се присвиха, когато свърна в разпенената водна диря, оставена от рибарските моторници. Тя направи рязък завой надясно и натисна дросела. „Бъфордина“ подскочи и се устреми напред и Ел Ей поведе лодката в плътна дъга покрай острова с такава скорост, че стрелката на тахометъра затанцува в червената зона. После Ел Ей изравни курса и с едната ръка на щурвала, а с другата на дросела, подкара обратно покрай отсрещния край на острова, като съсредоточено оглеждаше ярко осветената вода пред нас за други лодки, паднали дървета или птици. Аз се държах с всички сили. Когато човек се движи с осемстотин километра в час в пътнически самолет, може да се отегчи. Когато се движи със сто осемдесет и пет километра в час с рибарска лодка, не може.

От водата пред нас излетяха няколко патици, които се оказаха червеноглави потапници; за разлика от зеленоглавите патици, които обитават по-малки водни басейни, те залагат на хоризонталната скорост вместо на височината на полета, когато се подплашат. Ел Ей влезе под тях, намали скоростта, за да се изравни с тяхната, вдигна показалец като револвер към мъжката патица, която водеше ятото с яростни махове на крилете си, и се престори, че стреля. После издуха дима от върха на пръста си, прибра въображаемия револвер обратно в кобура и отново натисна дросела.

Когато заобиколихме острова, Ел Ей намали скоростта и влезе обратно в основния воден канал, така че се озовахме на няколкостотин метра зад преследвачите си. Стори ми се, че различавам човека на носа на водещата лодка с репортери, който се суетеше с калъфа на камерата си. Караха в индианска нишка със скоростта от около трийсет възела, на която са способни лодките под наем, а „Бъфордина“ вече се движеше в края на процесията. Един оператор се взираше през телескопичния обектив и се опитваше да ни открие в езерото пред себе си, но никой не се сети да погледне назад.

Когато стигнахме до северния край на канала Янси Крийк, Ел Ей намали скоростта и направи обратен завой покрай брега, като се оглеждаше за подходящо място за риболов. Слънцето вече беше подминало зенита си, когато тя откри едно дълбоко заливче, обрасло с водни лилии. Ел Ей зави към него и дръпна дросела докрай към себе си, така че влязохме в заливчето по инерция, докато лодките на репортерите постепенно се изгубиха в далечината, като продължаваха да ни търсят.

Отидох до носа, за да спусна във водата електрическия мотор за тролинг, проверих кабелите на акумулаторите и натиснах педала, за да отдалеча лодката от водните лилии. После извадих въдиците и хвърлих поглед към сонара, но реших да ловим риба по истинския, примитивен начин и не го включих.

— Който хване най-хубавата риба, плаща сметката за вечеря — предложих аз.

Ел Ей поклати глава, докато се измъкваше иззад щурвала и отваряше едното рибарско столче на кърмата.

— Който хване първата — каза тя.

Това не беше голяма изненада. Тъй като искаше да вижда екшъна, тя щеше да лови на плитко — освен призори и по здрач в плитките води рибата кълве по-бавно, но пък от там излизат много хубави парчета. От друга страна, в търсене на незабавни резултати аз планирах да ловя на дъното на заливчето с пластмасов червей, а това обикновено е най-бързият начин да се улови нещо.

— Хейзън направи така, че да ме уволнят. Защо, си остава загадка — подхвърлих аз, като подадох на Ел Ей по-леката от двете въдици. — Но все пак продължавам да си мисля за Голд. Имам предвид, какво толкова е станало, за да излезе от къщата си онази вечер, по дяволите? Ако се съди по резултатите от лабораторията, партито е било в разгара си. Какво я е накарало да излезе точно в този момент?