Том Райт - Черните птици

Уволнение на награден полицай от Тексас

— предстои разследване

Екип на „Газет“

ТРЕВЪРТЪН, щата Тексас. Награждаваният лейтенант от тексаската полиция Джеймс Б. Бонъм днес беше отстранен от работа за неопределено време без компенсация — наказание, равносилно на уволнение — от градския съвет, след като Дуайт Хейзън обяви началото на официално разследване за почти смъртоносния побой, нанесен на заподозрян в предишно полицейско разследване. Заподозреният, Джеръми Гейдж Тидуел, издирван за разпит във връзка с убийството на съпругата и дъщерята на партньора на Бонъм, покойния Робърт „Бо“ Джексън, е бил тежко ранен по време на задържането си, което наложило сериозна пластична операция на лицето и челюстта му. Според Хейзън лейтенант Бонъм, за когото твърди, че има дългогодишни психически проблеми, е нападнал Тидуел като отмъщение за убийствата.

Статията продължаваше в същия дух и Хейзън обещаваше арест, „когато обстоятелствата са благоприятни за това“. Хвърлих вестника в кофата за боклук и свих рамене към Ел Ей, която седеше от другата страна на кухненската маса. Беше сменила превръзката над окото си, а видимите порязвания и охлузвания по лицето и май зарастваха както трябва.

Тя отпи глътка кафе.

— Майната им, ако не разбират от майтап.

— Оз иска да отидем до езерото Дегрей с „Бъфордина“ — казах аз.

Лодката беше собственост на някакъв наркодилър от Шривпорт. След арестуването му бе отнета в полза на държавата и обявена на търг в Тревъртън по средата на една зимна буря със суграшица. Когато разбрах, че никой друг няма да наддава за нея, аз предложих две хиляди долара — всичките пари в брой, с които разполагах към този момент. При обичайни обстоятелства нямаше да стигнат и за ремаркето, но точно в този ден се оказаха достатъчни, за да стана собственик на плоскодънна моторна лодка, която струваше повече от къщата ми — модел „Алисън“, с дължина шест метра и двигатели „Мерцедес“, която развиваше сто възела в спокойни води.

Когато я видя за пръв път, Ел Ей отбеляза:

— Това е среден пръст, на който никой не може да не обърне внимание, Бис. Ще я наречем „Бъфордина“.

Никога нямаше да ми хрумне да дам име на рибарска лодка, но Ел Ей харесваше името, което Кейси беше измислила на моя пикап, и явно смяташе, че имам нужда от повече последователност в живота си, така че предложи продължение на същата тема.

— Страхотна идея, Бис — каза Ел Ей сега. — Много по-добре, отколкото да си седиш вкъщи, да скърцаш със зъби и да се самосъжаляваш.

— Да, много е подходящо за уволнено ченге — съгласих се аз. — Чист въздух и слънце. Последна глътка свобода преди затвора.

— А какъв е планът на Оз?

Разказах ѝ накратко.

— Според него единственият скандал би бил да оставим този недоносен кучи син Хейзън да ме хване неподготвен.

— Точно така би се изразил и Мат Дилън.

Колкото и да не ми харесваше идеята да не участвам в разследването, трябваше да призная, че Оз вероятно имаше право. Последното, което му трябваше в този момент, беше Хейзън да ме изкара пред градския съвет и съда. С моето заминаване вниманието на медиите щеше да бъде отклонено от разследването на убийството на Голд. А личният ми интерес беше Джейна и момичетата да бъдат колкото се може по-далече от опасността.

— Какво става с онзи рейнджър, който трябваше да те разследва?

— Нямам представа. Явно никой не знае къде е той, но тези типове са като природна стихия и отговарят само пред себе си. Никой не може да направи нищо срещу него. Оз казва, че той поне не е говорил с Хейзън или някой от градския съвет, каквото и да означава това.

Ел Ей философски сви рамене и вдигна чашата си за наздравица.

— Окей, да става, каквото ще става. Поне имаме план за бойни действия.

После обаче се оказа, че Джейна вече е запланувала голяма шопинг екскурзия до Далас, от която не успях да я разубедя — и това едва не ме накара да променя и собственото си решение да замина. Но нямаше да съм от полза за никого, ако ме арестуват.

Идеята на Джейна беше, че най-доброто прикритие за нея са дистанцията и анонимността.

— До там е толкова далече, а в град като Далас никой не познава никого. Как ще ме открият?

Замислих се и не отговорих веднага, а тя го прие като знак, че не съм съвсем убеден. Погледа ме още малко и каза:

— А какво ще кажеш да взема и момичетата с мен?

— При кого щяха да останат, ако не ги беше взела?

— Както обикновено — Кейси при Сара Маклемор, а Джорди при нейната приятелка Линдзи на същата улица.