Том Райт - Черните птици

Тя отново хвърли поглед към проповедника и той я награди с нова тънка усмивка и едва забележимо кимване.

— Както и да е, познах на третия опит. „Leo“, лъв.

— Госпожо Къчел, колко беше таксата за един час на доктор Голд?

— Сто деветдесет и пет долара на час. Ако трябваше да се яви в съда или да проведе тест, беше повече.

— Колко често се срещаше с пациентите си?

— Обикновено веднъж седмично.

Аз отново погледнах списъка — все кръгли суми. Какво се продаваше — или се купуваше — за такива приятни закръглени суми?

— Тази такса не отговаря на тези числа — казах аз. — Освен това таксуваше ли някого на месец за посещенията всяка седмица? Или на тримесечие?

— Не.

— В такъв случай…

— В такъв случай тези числа нямат нищо общо с нейната работа като психолог, лейтенант Бонъм.

Разбира се, че нямаха. В продължение на няколко секунди никой не проговори, докато единственото логично обяснение безшумно обиколи стаята няколко пъти и заходи за кацане.

— Защото са плащания за изнудване — казах аз, макар че нямаше нужда.

И след като поне тази тежест беше свалена от раменете ѝ, госпожа Къчел — а след нея и нейният съпруг, а най-сетне и брат Ричи — кимнаха в знак на съгласие.

Обадих се на окръжния прокурор Рик Харт, за да си уговоря среща с него, но не споменах нищо за по-малкия му брат Робърт, нито за това, че миналата година бях успял да направя така, че той да влезе в клиника за лечение на зависимости, а не в затвора. На свой ред Рик не спомена нищо за моите неприятности с Хейзън. В този дух на взаимно разбирателство двамата се срещнахме в неговия кабинет и се заловихме за работа.

— Не може да няма някакъв начин да се сдобием поне с имената им — заявих аз.

Седяхме от двете страни на бюрото му от махагон, което изглеждаше така, все едно на него доста се работи.

— Не става — уморено поклати глава той. — Медицински досиета, имена на пациентите, финансова информация за плащанията — всичко попада в една и съща графа. Знаеш го не по-зле от мен, Джим.

Той подхвърли молива си върху бележника, отворен на бюрото, и шумно издиша през носа. Лъчите на следобедното слънце се спускаха косо през прозореца и разчорлената му червеникава коса просветваше по краищата като нажежената жичка в осветителна крушка.

— И на мен не ми харесва, но е така — продължи той. — Инге ще отхвърли всичко, което реши, че сме получили благодарение на тези досиета.

Той взе едно зърно изсушен карамфил от кристалната купичка за бонбони на бюрото си и отхапа половината с яростна прецизност.

— А списъкът на Къчел? — попитах аз.

Харт се изправи, отиде до прозореца и разсеяно се загледа в бледото небе — 167-сантиметрово въплъщение на отвращението, издокарано в раиран костюм от фин камгарен плат. Най-накрая проговори:

— Като се има предвид как си се сдобил с него, според мен ще успеем да го изиграем. Поне докъдето можем. Но въпросът е каква полза ще ни донесе това, по дяволите. Няма как да дешифрираме инициалите или да ги свържем с каквото и да било. Същото важи и за числата.

И двамата бяхме наясно, че най-добрият ни шанс да разберем кой е планирал и поръчал убийството на Голд се криеше в досиетата на нейните пациенти — или във файловете на компютъра, или на хартия. Всички досиета бяха конфискувани и запечатани в „Три“ още от деня, в който беше открито тялото ѝ, но без съдебна заповед със същия успех можеха да се намират на Фобос. Ако хората на Рик използваха тази информация в съда и ги хванеха, цялото обвинение щеше да отиде по дяволите. Дори физическият контакт с досиетата поставяше полицията и прокуратурата на ръба на тъмната страна.

— Добре — казах му аз. — Забрави за имената. Какво ще кажеш да получим поне инициалите?

Той се обърна към мен.

— Как така?

— Ел Ей ми каза, че всички психолози трябва да имат уговорка с трето лице, така наречен отговорник, който Да се погрижи за досиетата на техните пациенти, ако се случи нещо с тях самите. Ако умрат или нещо подобно. Предполагам, че Голд изобщо не е спазила това правило — била е твърде голяма параноичка, за да го направи. Ако съм прав, може би ще успееш да накараш съдия Инге да назначи служебен отговорник — друг психолог — който да поеме досиетата и да превърне имената на пациентите в инициали. Тогава ще можем да ги сравним с инициалите от списъка на Къчел. Ако има съвпадения ще можем да докажем вероятен мотив. Дори пред Инге.

Харт ме изгледа втренчено. После се върна зад бюрото и почука с пръст по зъбите си.