— Четирийсет и осем? Толкова ли е обичайният процент?
— В действителност е твърде висок. Застрахователните компании са най-ужасните крадци, които можете да си представите. Вече дори са започнали да изнудват лекарите за пари, за да ги включват в така наречените си „експертни групи“. С други думи, лекарите трябва да им плащат, за да им разрешат да лекуват пациентите.
— За какви суми говорим?
— Ами, да кажем, по хиляда долара на година за всяка застрахователна компания. Ако някой не ги спре, в крайна сметка ще станат много повече, разбира се. И винаги „губят“ определен процент от исковете за изплащане на застраховки — твърдят, че не са ги получили или пък в тях липсва някаква информация, или не са използвани определените формуляри и кодове. Повечето от тези твърдения са лъжи, разбира се, и ако човек ги изобличи, в крайна сметка те „откриват“ грешката си и понякога дори се извиняват, но по този начин плащането се отлага поне до следващата финансова година. А обикновено и повече. А дотогава вече ще са намерили начин да откажат нещо друго без никаква причина. Битката с тях никога не свършва.
— Какво се случваше между доктор Голд и доктор Пендърграс?
— О, те непрекъснато се караха, особено към края. Мисля, че доктор Пендърграс се чувстваше измамен. Но не беше така, или поне не беше измамен от нас. Знам го, защото всички плащания преминаваха през ръцете ми.
— Това свързано ли е с причината да ми се обадите?
— В известен смисъл. С доктор Голд, разбира се, всичко винаги беше въпрос на пари. Тя беше също толкова нечестна със застрахователните компании, колкото и те с нас, и аз не се съмнявам, че ако някой се занимае сериозно с финансовите отчети, може да образува някакво дело срещу нея. А вероятно и срещу мен, както излиза.
Тя вдигна една салфетка към очите си.
— Не казвам, че заслужавам да бъда освободена от отговорност за онова, което съм направила — продължи домакинята и пак хвърли поглед към Ричи, който отново кимна окуражаващо. — Готова съм да отдам кесаревото кесарю, както пише в Евангелието.
— Госпожо Къчел…
— И независимо дали ще има наказание за мен, мога да ви обещая, че никога повече няма да работя в такава среда. Но ето защо ви се обадих.
Тя взе от една масичка някаква разпечатка и ми я подаде. Беше колона от различни комбинации от главни букви, а до тях — друга колона от комбинации на цифри и букви:
ALK 00800М
CR 01200М
FB 01400Q
FJJ 00150W
FO 02000Q
LNF 00400М
LNR 00600М
MR 01000Q
PSF 10000Q
VBM 00З00М
ZK 00500М
— Откъде се сдобихте с този списък? — попитах аз.
— От компютъра на доктор Голд. Разпечатах го в деня, в който ме уволни. Всъщност точно това беше причината да ме освободи. Хвана ме, докато беше отворено на монитора, но аз вече бях прибрала разпечатката в чантата си.
— Оставам с впечатлението, че сте знаели точно какво представлява — казах аз.
— Да, господине, знам какво представлява. По-рано казах, че всички плащания преминаваха през моите ръце. Но трябваше да уточня, че имам предвид обичайните плащания. Този списък е свързан с една специална банкова сметка, която беше отворила доктор Голд. Разбрах за нея, когато един месец от банката бяха разменили банковите извлечения и аз отворих не този плик, който трябваше.
— В такъв случай буквите отляво би трябвало да са инициали на различни хора…
Тя кимна.
А числата отдясно са различни суми?
— Точно така. Четиристотин долара, хиляда долара хиляда и двеста долара и прочие. Все редовни плащания.
Вдигнах поглед към нея.
— Знаехте ли за кого бяха тези плащания?
— За доктор Голд. За личната ѝ сметка.
— А буквите от дясната страна?
— Съкращение, което показва дали плащането се извършва седмично, месечно или на тримесечие.
— Познавате ли тези пациенти?
— Не. Не познавам инициалите, но доктор Голд ги нарече „пациенти“, когато ме хвана.
— Какво друго ви каза?
— Разкрещя се, че това е лична информация, че нямам право да се ровя в нейния компютър и други подобни неща.
— Как успяхте да влезете в нейните файлове? — попитах аз. — Не бяха ли защитени с парола?
— О, естествено, че бяха. Доктор Голд си мислеше, че е по-умна от всички, но имаше навик да използва имената на различни съзвездия като пароли. Мисля, че се наричат зодии. Според брат Ричи това също е част от злото, в което била затънала. И онова, което се е случило с доктор Голд, е било праведно възмездие.
Читать дальше