Тод Голдберг - Другото лице

— Допускам, че е възможно — призна равин Кейлс. Остана замислен за около минута, но странното бе, че самият Дейвид си бе мислил нещо подобно за планината. Тук всичко бе с цвят на стара засъхнала кръв, скалите бяха назъбени и напукани, а вечер се открояваха в небето като парчета натрошено стъкло. — Зет ми — продължи възрастният мъж — ми даде възможност да запълня тази пустиня със своята вяра, да видя как мечтата ми се сбъдва, да осигуря образование и култура на своя народ, да създам едно място на разбирателство и вяра. А с възможностите идват и саможертвите. — Сви рамене, сякаш да изградиш синагога, финансирана от мафията, е нищо работа. — Имаме големи планове за „Темпъл Бет Израел“.

— Не ме баламосвай — каза отново Дейвид.

— Правил съм грешки през живота си — заяви равинът с такава решителност, че Дейвид не можа да попита какви са били тези прегрешения. Каза си обаче, че щом Бени е основният благодетел на равина, те най-вероятно са били доста големи. — Моят зет ми даде шанс да започна на чисто. Така че може би двамата с теб не сме толкова различни.

— Не знаеш какво съм оставил зад гърба си — възрази Дейвид, — така че недей да ми твърдиш, че си приличаме.

— Защо не ми разкажеш нещо тогава? — предложи равинът. — Кой си ти?

Дейвид се поколеба. Не трябваше да изговаря името. Своето собствено.

— Не мога да ти кажа — призна.

— Аз съм твоят равин — отвърна възрастният мъж. — Според закона не мога да повторя нищо, което ми споделиш.

— Наистина ли? Дори да не сме в синагогата?

— Синагогата е там, където съм аз — обясни равинът. — Това е законът.

И на Дейвид отново му проблесна. Този тип Бени беше намислил нещо. Ако равин Кейлс беше равин и Дейвид Коен беше равин, тогава имаше ужасно много варианти за маневриране. Най-сетне започваше да прозира в какво се състои далаверата.

— Така че защо поне не ми кажеш какво си направил, за да се озовеш тук — добави възрастният мъж.

— Убих едни хора — заяви равнодушно Дейвид, сякаш отново си беше у дома и говореше с момчетата.

— Едни ли?

— Това ми е работата. Убивам хора. Но убих погрешните и ето ме сега.

— Защо са били погрешни?

— Бяха федерални агенти.

— О, да! — възкликна равин Кейлс. — Четох за това. В Чикаго, нали?

— Чел си за това?

— Харви Б. Къран писа за инцидента в „Джърнъл ривю“ — разясни равинът. — Твърдеше, че са те открили мъртъв. Разчленен и изгорен, доколкото си спомням.

Звучеше достоверно. Горкият Чема или онзи малоумник Нийл, а може би и двамата — мъртви само защото знаеха името му и къде е видян за последно. Дженифър щеше да се досети, че не е вярно. Може би Рони щеше да й подскаже някак, нищо конкретно, защото вече нищо не можеше да е конкретно. Навсякъде ставаше въпрос за условия и консенсус, правеше се всичко, само и само да се запази марката. Сега Фамилията приличаше на франчайз на „Макдоналдс“.

— Какво друго е написало копелето?

Равин Кейлс се усмихна, щом чу тези думи. Беше странен човек. Набожен — със сигурност, но в каквото и да беше забъркан заедно с Бени, то бе другата част от играта му, която все още не се връзваше. Без значение какви бяха „грешките“ му, без значение какви рани оставяха, равинът трябваше да има и друга изгода освен духовното удовлетворение.

— Единствено, че това е от онзи тип прецакване, което ще накара всички фамилии да си пазят гърба в следващите десетина години.

— Направих грешка — призна Дейвид. — Откачих.

— И при какви обстоятелства „откача“ един професионален убиец? — попита равин Кейлс. Отново съвсем спокойно. Човекът беше като чаша с топло мляко.

Дейвид трябваше да признае, че въпросът не е лош.

— Лош ден, предполагам — обясни. Разбира се, не беше само това, но трябваше да прогони Дженифър и Уилям от главата си. Справяше се толкова успешно с това през последните месеци, но ето че срещна този равин и сега мислите му се въртяха единствено около нещата, които бе загърбил. — Истината е, че един ден нещо лошо щеше да се случи по един или друг начин. Тази бъркотия най-вероятно ми спаси живота. Привлече твърде много внимание, за да може в действителност да ме убият заради нея, нали разбираш, равине?

Възрастният мъж обмисли думите му няколко мига, след което каза:

— Ти струваше доста на Бенджамин.

— Какво означава това?

— Каквото ти казах — заяви равин Кейлс. — Той плати голяма сума пари за теб.

— Купил ме е?

— Говореше се, че притежаваш специални умения — обясни равинът. — Обемът на прочетеното от теб и на това, което помниш, са удивителни. Знаеш ли?