Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

Алвин Мартин застана до мен. В коридора отвън се мотаеха Уолъс и друг заместник-шериф, когото досега не бях виждал. Всъщност те пазеха вратата на стаята, където лежеше жената, която още не бе дошла в съзнание. От дочутите реплики на разговора между Мартин и лекарката бях останал с впечатлението, че може би е изпаднала в кома. За щастие Руди Фрай бе жив, но също в безсъзнание. Във всеки случай прогнозата бе, че ще се възстанови.

— Научихте ли нещо за убийците? — попитах Мартин.

— Още не. Изпратих снимки и отпечатъци на ФБР. По-късно днес някой от техните агенти ще дойде от Ричмънд.

Стенният часовник показваше 06,45 часа сутринта. Навън продължаваше да вали.

Мартин се обърна към лекарката:

— Елиз, моля за извинение. Нужна ми е минутка насаме?

— О, разбира се. Само не изморявай пациента. Той е още слаб от шока и загубата на кръв.

Мартин й се усмихна, но когато отново се обърна към мен, усмивката вече я нямаше.

— Дошли сте тук с наемни убийци по петите ви, а?

— Откъде да зная? Бях чул разни слухове. Това е всичко.

— Да ти го начукам и на теб, и на слуховете, които си чул — Мартин бе минал на „ти“. — Руди Фрай е почти мъртъв, имам неразпознат труп в моргата с дупка на врата. Знаеш ли кой ти е поръчал смъртната присъда?

— Досещам се.

— Е, няма ли да ми кажеш?

— Не, още не. Нито на теб, нито на федералните ченгета. Дръж ги далеч от мен за известно време, а? Поне за малко.

— И от какъв зор? — попита Мартин, почти развеселен от последните ми думи.

— Ужасно е важно да довърша онова, за което дойдох. Непременно трябва да открия Катърин Демитър.

— Мислиш, че по някакъв начин убийците са свързани с нея?

— Не зная. Възможно е, макар и да не виждам пряката й връзка с всичко това. Имам нужда от помощта ти, Мартин.

Той прехапа устни.

— Градският съвет се събра на извънредно заседание. Съветниците са пощурели. Смятат, че ако случилото се разчуе, японците ще си търсят друго „тихо“ място. Всички са единодушни, че трябва да те разкараме от тук час по-скоро.

В помещението влезе сестра. Мартин млъкна. Отново се бе ядосал, при това гневът му видимо растеше.

— Търсят ви по телефона, г-н Паркър — рече сестрата. — Детектив Коул от Ню Йорк.

Изправих се. Болката в ръката ме проряза и се засили. Жената ме гледаше с явна симпатия. В този миг нямах нищо против малко симпатия, нечие състрадание, дори съжаление.

— Почакайте — рече тя, усмихната. — Няма нужда да се разкарвате. Ще ви донеса телефона тук и ще прехвърлим разговора.

След малко се върна с апарата, който включи в телефонната розетка на стената. Алвин Мартин се завъртя с несигурно изражение около мен, изведнъж се извърна рязко и с гневни стъпки излетя от стаята.

— Уолтър, ти ли си?

— Обади ми се някакъв помощник-шериф. Какво точно стана?

— Двамина се опитаха да ме очистят в мотела. Жена и мъж.

— Лошо ли си ранен?

— Драскотина на ръката. Нищо опасно.

— Стрелците измъкнаха ли се?

— Тц. Мъжът е в моргата. Жената — в кома. Така поне мисля. Местните работят по отпечатъците и са разпратили снимки. При теб нещо ново? Нещо около Дженифър?

Споменах името й и незабавно се опитах да изтрия появилия се в съзнанието ми образ. Но той видимо бе нещо подсъзнателно. И неизбежно като появила се в обсега на периферното ви зрение фигура.

— На буркана нямаше отпечатъци. Стандартна стъкленица за медицински цели. Опитахме дори да проверим серийния партиден номер чрез производителите, но се оказа, че те нямат подобно производство още от 1992 г. Продължаваме да търсим, проверяваме различни източници, стари досиета, но вероятността е минимална. Хартията се продава във всяка шибана книжарница или магазин за подаръци в страната. И по нея отпечатъци няма. Лабораторните експерти проверяват кожните проби, но дали ще сполучат, един Господ знае. Според техническата експертиза той е манипулирал обаждането дистанционно, така че там надежда също няма. Ще ти се обадя, когато науча нещо повече.

— А Стивън Бартън?

— И там няма нищо определено. Поне от известното на мен. Започвам да мисля, че съм си сбъркал професията. Бил е зашеметен с удар по главата, както каза лекарят още при предварителния оглед. После е удушен, вероятно откаран на онзи паркинг и набутан в канала.

— А ФБР още ли търси Сони?

— Не съм чувал да са си променяли намеренията, но ми се струва, че и те нямат късмет в издирването.

— Изглежда, късметът е рядка стока в момента, а?

— Е, случва се, но това не може да продължи вечно.