Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

Когато се приближи и успях да различа дребните бръчици по лицето, познах, че е второто: Айсобел Бартън не приличаше на жена, която би прибегнала до пластична хирургия. Около врата и проблясваха злато и диаманти, чифт обеци блещукаха на ушите й. Косата й бе посивяла, но тя си я бе пуснала дълга и свободна по раменете. Все още бе красавица и походката й подсказваше, че го знае.

След изчезването на Бейнс медиите се бяха нахвърлили на Луи Купър. Но само в началото, при това без особена стръв, защото семейство Бейнс бе бедно. Такива като младия Бейнс са хора без значение, без надежда, най-често наркомани. В повечето вестници изчезването бе само маркирано; все пак фондацията бе достатъчно важно име; адвокати и покровители бяха упражнили нужното влияние да не се вдига излишен шум. Майката и бащата на момчето бяха разделени, семейството нямаше стабилни доходи.

Полицията все още се опитваше да намери бащата — все пак имаше някаква, макар и малка вероятност той да го е отвлякъл или отвел със себе си. Бе известно също, че бащата — дребен престъпник — изпитвал омраза към сина си. Имало е подобни случаи, когато единият от разделените родители отвлича детето и го убива, за да нарани другия. Или просто ето така, напук. Като младо ченге, все още патрулен полицай, веднъж попаднах на случай на баща, отвлякъл дъщеря си — бебе — и я удавил във ваната в бедняшкия си апартамент. И то само защото съпругата не му дала телевизора при делбата.

Но имаше нещо, което бе привлякло вниманието ми този път. Пресата бе отразила със снимка посещението на г-жа Бартън при майката на Ивън Бейнс в някакъв евтин квартал. Бартън бе снимана с наведена глава и се предполагаше, че посещението й е било дискретно. Бе я засякъл случайно завръщащ се от местопрестъплението на свързано с наркотици убийство фотограф. Снимката се появи в един-два вестника, но бе малка и отпечатана не на видно място.

— Благодаря ти, Каролин. Ще поговоря с господин Паркър за малко насаме — каза го с усмивка, но тонът не търпеше възражение.

Помощничката се престори, че това не я засяга, но очите й проблеснаха злобно. Тя излезе, а Бартън седна на стол срещу бюрото и с ръка ме покани да се настаня на черното кожено канапе. После ми се усмихна любезно.

— Съжалявам за случилото се. Не съм искала да се подготвя подобно споразумение, но понякога Каролин се престарава. Всички се грижат прекалено много за мен. Ще желаете ли кафе, или може би едно питие?

— Нито едното, нито другото, благодаря ви. Преди да продължите, госпожо Бартън, искам да ви кажа следното: обичайно не се занимавам със случаи на безследно изчезнали хора. Моят опит показва, че това е работа за специализирани организации с достатъчно оперативни работници за проверка на всяка следа и за възможно проследяване. Детективи, които приемат подобна задача и работят соло, са в най-добрия случай зле подготвени, а в най-лошия — паразити, възползващи се от доверието и надеждите на близки и роднини. Те търсят максимално заплащане срещу минимални усилия.

— Господин Лумакс ме предупреди, че може би ще кажете точно това. И то от скромност. Каза ми да ви предам още, че би сметнал съгласието ви да ми помогнете за лична услуга.

Усмихнах се неволно. Аз на Лу-Лу само една услуга бих му направил: да не му пикая на гроба, след като хвърли топа.

Сетне Бартън обясни, че синът й я запознал с госпожица Демитър. Той пък я срещнал в универсалния магазин „Ди Врайс“, където работела на щанд, и дълго настоявал тя да излезе с него. Добави, че не е близка със сина си. Всъщност той не й бил истински, а заварен син: Джак Бартън се женил веднъж преди брака си с нея. Синът бил от една южнячка, която напуснала Джак осем години след женитбата и заминала за Хаваите с някакъв си певец. Бартън усещала, че завареният й син се занимава с „нечисти“ неща, както се изрази; каза още, че е правила многократни усилия да го промени „както заради самия него, така и заради името на фондацията“.

Кимах с разбиране. Разбиране и съчувствие бяха единствените възможни чувства, които бих могъл да имам спрямо близък до Стивън Бартън човек.

Когато Бартън разбрала, че той се среща с нова приятелка, помолила да се запознае с нея. Уредили дата, място. Синът й не се появил, но пък дошла самата Катърин. Въпреки началното неудобство двете успели да се сприятелят. Дружбата им се оказала впоследствие далеч по-топла от връзката между момичето и самия Стивън. Започнали да се срещат от време на време на кафе или обяд. Въпреки поканите Катърин учтиво отказвала да дойде в къщата, а Стивън никога не я довел.