Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

— Защо говорим в множествено число?

— Защото, изглежда, се е срещала със Стивън Бартън. Излизала е с него. Ти чувал ли си нещо за него?

— Знам, че е задник. Извън това му качество е продавач на наркотици на дребно от мрежата на Сони Ферера. С него са израсли заедно на Статън Айлънд и са се сприятелили. На всичкото отгоре се блъска със стероиди, пък и с кокаин, но ми се струва, че не е тежък случай.

Уолтър се намръщи.

— Откога знаеш тези неща?

— О, не помня. Детски клюки. От училището.

— Боже мой защо си такъв? Знаеш, че това е информация, която би ни интересувала. Че аз едва във вторник научих.

— Вие не би трябвало да знаете тези подробности. Вие сте ченгета. На вас никой не ви казва нещата, които сте длъжни да знаете.

— Нали и ти си бил ченге — промърмори Уолтър. — Май напоследък си придобил някои гадни навици.

— Хей, Уолтър, я ме остави на мира! Откъде да зная кого проверяваш днес или вчера, а? Какво се предполага да правя? Да ти се явявам на изповед два пъти седмично — да ти тропам всичко, което зная? Така ли?

Налях си още кафе.

— Значи мислиш, че може да има връзка между изчезването на младата жена и Сони Ферера?

— Напълно е възможно — отвърна Коул. — Федералните следяха Стивън Бартън преди година, много време още преди да се предполага, че той ще започне да се среща с Катърин Демитър. Оказа се, че си гонят собствената опашка и се отказаха. Отдел „Наркотици“ пък изобщо не смята Катърин Демитър за играч в тяхната сфера. Поне там нямат нищо за нея, но кой знае? Някои от колегите са си живи балъци. А тя може да е видяла нещо, което не е трябвало да вижда.

Лицето му издаваше, че той не смята подобна връзка за много вероятна, но все пак изчака да чуе какво мисля аз.

— Хайде сега, Уолтър, какво са стероидите и малко кока от време на време в сравнение с останалата част на бизнеса на Сони? Дребни парици, още по-дребна игрица. Ако пък е пречукал някого заради малко откраднат наркотик, значи е още по-глупав, отколкото го мислим. Дори и баща му е на мнение, че Сони е тъпо копеле, резултат на дефектен ген.

Ферера Старши, болен и инвалид, съвсем не бе човек, с когото можеш да се будалкаш. В неговите среди все още бе силно уважавана фигура. Често го бяха чували да нарича сина си „онзи дребнопишковец“.

— Ти всъщност само с тези факти ли разполагаш? — попитах за всеки случай.

— Както сам казваш — ние сме ченгета. Никой не ни открехва за важни и полезни неща — сухо отвърна Коул.

— А знаете ли, че Сони е импотентен? — подхвърлих му аз.

Уолтър се изправи, размаха празна чашка пред носа си и се усмихна — за пръв път тази вечер.

— Не, не знаем, представи си. Пък и не съм сигурен дали това ме интересува. Ти какъв си, по дяволите? Уролог ли си му на Сони или що?

Погледна ме в очите и посегна към бутилката уиски.

Размахах пръсти в жест на безразличие, но те едва помръднаха.

— Пили Пилър още ли е с него? — попитах на сляпо, колкото да опипам почвата.

— Доколкото знам, да. Чух, че хвърлил Ники Стъклото през прозореца преди седмица-две, защото изостанал с дълга.

— Оле, кофти за Ники. Само че така или иначе, сто години да минат, той пак няма да си върне дълговете. А Пили, ако не си овладее нервите, скоро няма да има кого да хвърля през прозорците.

Уолтър не се засмя. Защо?

— Е, ще поговориш ли с нея? — попита той и си седна на креслото.

Въздъхнах. То не бе сигурно още дали тази жена наистина е безследно изчезнала. Дали например изобщо иска някой да я намира? Или пък някой я крие? Или просто си е сменила местожителството — вдигнала си партакешите и се преместила в друг град, като решила да не споменава това на „първата си приятелка“ Айсобел Бартън и на „готиното си гадже“ Стивън Бартън?

Цял куп са подобните възможности, които доброто частно ченге винаги трябва да има предвид в този тип случаи. Търсенето на безследно изчезнали е доходно за частните детективи, но пък аз не бях такъв. Бях приел да потърся Дебелия Оли, защото това бяха лесни пари или поне така ми се бе сторило, или за да си намеря някакво развлечение дори. Но съвсем не желаех да подавам молба за разрешително за частен детектив, не желаех да се заемам с търсене на изчезнали хора. Може би не бях готов за такава работа, може би се страхувах, че това ще ме натовари прекомерно. Може би тогава още не ми е пукало истински.

— Тя не иска да се обръща официално към полицията — обади се Уолтър отново. — Виж сега, онази жена все пак още не е заведена като липсваща… никой не се е обаждал за нея.