Джон Коннолли - Време на мъчения

Малко по-рано тази вечер Браун и Кори разговаряха надълго и нашироко, може би за първи път без присъствието на Ти Пи, и за Браун стана ясно, че Кори се притеснява все повече от това бизнес начинание. Нищо чудно: все пак тя беше тази, която поемаше основния риск. Да, двамата с Ти Пи винаги я следваха изкъсо и се стараеха да оставят минимални интервали между влизането в хотела и почукването на вратата. Но какво щеше да стане, ако ги спреше охраната, колата се повредеше или просто нещо се прецакаше? Това бяха напълно реални възможности. Кори щеше да остане сама и голямата дума с „и“ — изнасилване — никога не напускаше съзнанието й.

Кори и Ти Пи спяха в една стая в мотел до Мейн Мол, а стаята на Браун беше срещу тяхната. Благодарение на това не чуваше как се чукат, което беше голямо облекчение. Когато живееха заедно в малък апартамент с една спалня в Куинси, беше принуден да ги слуша, а му беше достатъчно трудно да заспи заради садистичните пружини на кушетката и без пъшкането на Ти Пи и насърчителните вопли на Кори. В началото, когато все нямаха пари, той лягаше на второто легло в същата стая или даже на пода, а когато Ти Пи искаше да остане насаме с приятелката си, му показваше вратата и на Браун не му оставаше друго, освен да се скита наоколо, да пуши и да чете книга, седнал на пластмасово столче, или да изгледа някой филм, ако наблизо има кино. Мразеше тези моменти. Караха го да се чувства деветгодишен и нисък като тревата.

Браун беше влюбен в Кори. Отне му известно време да го разбере и да се опита, макар и неуспешно, да го превъзмогне. Притежаваше достатъчно емоционална интелигентност, за да си даде сметка, че една от причините да предложи да я използват като примамка бе желанието му да я накаже, задето спи с Ти Пи, а не с него, но сега, когато нагазваха в дълбокото, започваше да съжалява, че я е замесил. Виждаше напрежението, което я измъчваше. Беше станала по-нервна отпреди и той знаеше, че има проблеми със съня. Опита се да покаже всичко това на Ти Пи, но той се наслаждаваше на парите, които изкарваха, а и както изтъкна, все пак не я караха да проституира.

Само дето точно това правеха, ала Ти Пи или не искаше, или не можеше да го разбере. Фактът, че двамата мъже се намесваха преди началото на голямото шоу, не правеше всичко това по-малко унизително и опасно за Кори. След разговора си с нея тази вечер той твърдо реши да намери друг начин за лесно изкарване на пари. Познаваше разни хора в Бангор, а двамата с Ти Пи вече имаха достатъчно кинти, за да могат да си купят сносно количество дрога. Майната й на тревата: икономиката, изглежда, се подобряваше, а за Браун това означаваше, че търсенето на кока ще нарасне. Трябваше само да се помотаят в правилните барове и да установят правилните връзки с обичайната петъчновечерна пасмина от костюмирани младежи, които започват да пият с излизането от офиса и към осем вечерта вече не знаят къде са. Браун беше започнал да чертае плана с Ти Пи, докато чакаха Кори и набелязаната мишена да излязат от бара, и смяташе, че е успял да положи основите.

После забеляза типа, който излезе с Кори, и в главата му засвети червена лампичка.

— Ей.

— Какво? — попита Ти Пи.

— Имам лошо предчувствие за този тук.

— Хайде пак. Стига, казах ти вече — ще помисля пак за коката, а и се разбрахме, че този ще бъде последният.

— Сериозно, човече. В този тип има нещо гадно.

— За теб всички са гадни.

— Не е пиян.

— На мен ми изглежда пиян.

Вярно, че набелязаният вървеше малко нестабилно, но Браун не беше убеден. Зърна очите му, когато минаваше покрай колата му: приличаха на локви мръсна кал. И начинът, по който гледаше Кори… като онези работници в кланиците, които обичат да измъчват прасетата, преди да ги убият.

— Предлагам да отменим акцията.

— Майтапиш се, нали? Вече са при колата му.

— Приближаваме се, повикваме Кори и й предлагаме да я закараме — отвърна Браун.

Бяха го измислили в самото начало. Кори винаги носеше шал. Ако го свалеше и прибереше в чантата си, това беше знак, че нещо не е наред и иска да се откаже. До момента го бе правила само веднъж — с един изпълнителен директор, който бе прошепнал в ухото й какво ще направи с нея в хотелската стая — нещо, което Кори не би позволила на никого, даже и на Ти Пи.

И така, шалът бе прибран в чантата, а Ти Пи и Браун се бяха приближили с колата и бяха подвикнали: „Здрасти, Линда! (Името, под което тя се подвизаваше онази вечер; никога не използваше два пъти едно и също.) Как я караш? Искаш ли с нас?“; Кори се бе извинила на изпълнителния директор, че иска да отиде при приятелите си, но онзи бе възразил. Тогава Ти Пи бе слязъл от колата — въпреки това директорът бе продължил да сумти. Ти Пи бе вложил всичките си усилия в това да се овладее, за да не привлекат вниманието на някой преминаващ полицейски патрул. Кори най-сетне бе влязла в колата и след като бяха потеглили, им бе казала какво й е прошепнал онзи. Приятелят й бе настоял да се върнат, за да му хвърли бой, който няма да забрави, и само общите усилия на Кори и Браун бяха успели да го вразумят и убедят, че така всички ще свършат зад решетките.