Джон Коннолли - Време на мъчения

Кимбърли Бекман, собственик на мотела „Лоу Маунтин“, вдигна очи и видя, че пред рецепцията стои малко момиченце със синьо яке. На екрана зад гърба й вървеше репортаж за изчезнало дете.

— Мога ли да ти помогна, миличка?

Момиченцето вдигна вързаните си ръце.

— Казвам се Саманта Улф. Това по телевизията съм аз.

Когато полицията пристигна в мотела, Касандър Хоб беше още жив. Беше жив и когато го закараха в болницата и го включиха на апаратно дишане.

Жив е и досега, ако това може да се нарече живот.

Паркър отиде да го види веднъж. Очите на Касандър бяха затворени. Хранеше се със сонда, а лекарите го увериха, че мозъкът му е мъртъв. След време и тялото му щеше да го последва.

Точно когато детективът излизаше, тялото на Касандър подскочи.

— Какво беше това? — попита Паркър.

— От невроните на гръбначния мозък е — обясни сестрата. — Рефлекси. Чували ли сте за рефлекса на Лазар?

— Не.

— Това е спонтанно вдигане и отпускане на ръцете при пациенти в мозъчна смърт. Първия път, когато го видях, се уплаших до смърт.

— Хоб показва ли такъв рефлекс?

— Не, само спазми. Тук няма нищо, господин Паркър. Отишъл си е.

Съзнанието на Касандър е като празна къща: без мебели, без декорация, без живот. През прозорците се вижда само тъмнина, пронизвана от светкавиците на неволните реакции на някои неврони.

Из къщата броди едно присъствие. То няма облик или име. Но не спира да шепти. Мирише на дим и изгорени пера. И чака: чака Касандър да умре и да изгние в бедняшкия си гроб, докато останат само голите му кости.

За да може то да се прероди.

Признателен съм на Джон Лоренцен от Отдела за услуги за пълнолетни към Изправителния департамент на Мейн за търпението, с което ми разясни сложните детайли на пробационната система в щата. Той остава един от малкото хора, които потърсих във връзка с проучванията за тази странна книга. По-голямата част от работата бе свързана с преглеждане на литература в областта на фолклора и митологията, като повечето заглавия са поименно споменати в самия текст, въпреки че „Отсечени: История на изгубените и намерените глави“ на Франсис Ларсън (Granta, 2014) се оказа чудесен наръчник за конкретизирането на някои от идеите и образите, които се въртяха в главата ми с развитието на книгата.

Групата „Еспърс“ любезно ми позволиха да използвам цитат от тяхната песен Dead King („Мъртвият крал“), която би могла да служи за музикален фон към някои глави от книгата. Освен това отказаха заплащане, което говори много за тях. Повече за творбите им ще намерите на сайта: www. dragcity. com/artists/espers.

Задължен съм, както винаги, на Емили Бестлър, редактор в Atria Books, и всички нейни колеги, сред които Лара Джоунс, Меган Рейд и Дейвид Браун, както и на Сю Флетчър, редактор в Hodder & Stoughton, Карълин Мейс, Суати Гамбъл, Кери Худ, Бреда Пърдю, Джим Бинчи, Рут Шерн, Сиобхан Тиерне и всички останали в Hodder & Stoughton и Hachette Books, Ирландия. Агентът ми, Дарли Андерсън, продължава да демонстрира изумителна издръжливост в работата си с писател, който е едновременно темерут и фен на „Ливърпул“. Благодаря също на Клер Ламб и Мадейра Джеймс. И накрая: с много обич за Джени, Камерън и Алистър.

Английска поговорка от XVIII век, употребявана, когато човек почувства внезапни, необясними тръпки. — Бел. прев.

Злодеят в пиесата. — Бел. ред.

Франсис Уолсингам — главен секретар на вътрешните и външните работи на Елизабет I, но се помни най-вече като „главния шпионин“ на краищата; Оливър Кромуел — обикновен земевладелец, който повежда Английската революция и се издига до поста лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия. — Бел. ред.

Малко градче в Мейн. — Бел. ред.

Характерни черни детективски (и репортерски) бележници. — Бел. ред.

Гой (иврит) — е еврейската дума за народ. Днес се смята за наименование на неевреите с оскърбителен оттенък. — Бел. ред.

Скъпо шотландско уиски. — Бел. ред.

Наркотик от групата на амфетамините. — Бел. прев.

Незаконен рокерски клуб, свързан с организираната престъпност в САЩ. — Бел. прев.

Backer (англ.) — поддръжник. — Бел. ред.

Откр. 9:1. Всички цитати от Библията са предадени според изданието на БПЦ, 1991 г. — Бел. прев.