Джон Коннолли - Време на мъчения

Ала Касандър не беше сам.

Защото Мъртвия крал беше в него.

По-голямата част от деня премина в разчистване на останките от Отреза и извозване на ранените до болниците, а на мъртвите — до моргата. Разпитите щяха да отнемат дни, може би и седмици. Всички пълнолетни жители на Отреза бяха арестувани и им бяха прочетени правата. Те щяха да се явят възможно най-скоро пред съда, за да бъдат отново информирани за правата си и евентуално да им бъде определена гаранция. В Западна Вирджиния всеки обвинен в углавно престъпление имаше право да поиска предварително изслушване в рамките на десет дни, ако е задържан, или на двайсет, ако е освободен под гаранция. Доста работа чакаше окръг Пласи и целия щат.

Властите дадоха да се разбере, че всеки, свързан с Отреза, който сътрудничи на разследването и окаже помощ за разпознаването на останките от жертвите, ще получи облекчение на присъдата. Бързо се появиха пръсти, които сочеха места по картата, и гласове, които разказваха за сетните дни на множество мъже и жени. Повечето бяха погребани в гробището на Отреза, скрити под собствените им мъртъвци. Междувременно Одел Уотсън за първи път разказа за разкъсаната от кучетата жена, и още веднъж — за мъжа с покрита глава, когото бе видял да отвеждат в Отреза посред нощ.

На следващия ден започна копаенето.

Департаментът по здравни грижи и човешки ресурси на Западна Вирджиния даде насоки за работата с непълнолетните. След бързи консултации се взе решение на всички пълнолетни, събрани в затвора на Отреза по време на стълкновението, да бъдат повдигнати обвинения за съучастничество в отвличане, изнасилване, сексуално насилие и убийство, но щатът нямаше да възрази срещу освобождаването им под гаранция при строги условия. Отрезът щеше да бъде затворен за досегашните си обитатели в очакване на съдебната експертиза. Почивната база на окръг Пласи беше превърната в лагер за временно настаняване, което донякъде отложи въпроса какво ще правят с децата. Мъжете бяха разпределени между окръжния затвор и няколко изправителни институции.

От Касандър Хоб обаче нямаше и следа.

Касандър не бе планирал да бяга. Двамата му сина бяха убити, самият той беше наредил ликвидирането на водача на Отреза, някогашния му най-добър приятел, и беше довършил Шера — жената, която бе споделял с Оберон. Нападенията срещу Хенкел и частния детектив се бяха провалили, пленените жени бяха успели да се измъкнат. Отрезът беше изгубен, но той бе възнамерявал да загине, докато го брани. Ала тогава беше чул Мъртвия крал да го зове по име.

Там, в мрака на владението си, Мъртвия крал проникна в Касандър и заличи от съзнанието му всички мисли за въоръжена борба. Важното сега бе Мъртвия крал да оцелее и Касандър трябваше да го носи в себе си, докато не открие нови кости, които да го приютят. Чувстваше присъствието му като тежест в душата си и сянка пред очите си. То шепнеше и писукаше в главата му, а лудостта му бе заразителна.

Касандър излезе от североизточната страна на Отреза, близо до дома на Барнет. Милард Барнет беше ерген, който отглеждаше бройлери заедно с двамата си по-големи братя, докато те не се споминаха един след друг в рамките на месец, след което той спря да се интересува и от пилета, и от каквото и да било друго, и заживя в самота и уединение. Когато на вратата му се почука и той отвори, Касандър го застреля и хвърли тялото му в един изоставен кладенец. После взе колата му и пое към Вирджиния. Спря само веднъж, за да се обади на Даниъл Старчър от уличен телефон и да го информира за станалото, въпреки че това беше излишно, защото адвокатът беше видял всичко по телевизията и вече се беше заел да заличава следите от връзките си с Отреза, включително неофициалните услуги по осиновяването. Щеше да отложи колкото може повече осведомяването на злощастните купувачи, че скоро няма да получат малките си съкровища. Щеше да се наложи да възстанови и капарото им, което включваше значителен бонус от консорциума за едно от децата.

По дяволите.

Касандър разполагаше с пари в брой, но щяха да му трябват още. Старчър се поинтересува от плановете му. Касандър отвърна, че засега няма такива, освен да стигне до убежището си в Бедфорд — един от имотите, които Отрезът поддържаше за временен подслон и складови нужди. Старчът му обеща, че ще му изпрати пари там, и затвори. Даде му време да стигне дотам и да се настани, след което възложи на двама изпълнители на мръсни поръчки на свободна практика — Първис и Стоун, да заминат за Бедфорд и да го убият.