Джон Коннолли - Време на мъчения

— Тогава кой… — понечи да попита Хенкел, но пикапът беше засипан от дъжд от куршуми, свистящи откъм къщата и гората.

Предното стъкло се пръсна, Хенкел и Паркър залегнаха. Чуха изстрели зад гърба си: Чанър и другите двама отвръщаха на огъня. Бенедикт не помръдваше. Един куршум го беше уцелил в гърдите, друг — в брадичката. Тялото му се катурна настрани, когато Паркър и Хенкел отвориха вратите и изпълзяха на земята, за да се скрият зад буика. Пушката на Чанър прогърмя два пъти и от храстите вляво се чу вик. Стрелбата замря.

Чанър и Хенкел внимателно се приближиха. На парче гола земя лежеше момче на не повече от шестнайсет-седемнайсет години, с дупка в торса и пушка до себе си. Мигаше учестено, мъчейки се да се фокусира върху небето над себе си. Хенкел си помисли, че Паркър беше прав: влезеха ли със сила в Отреза, рискуваха да изцапат ръцете си с кръвта на деца, ако ще и това да бяха деца с пушки в ръцете. Не биваше да се стига дотам.

— О, по дяволите — каза Чанър. — Това е най-малкото момче на Парсънс, Никон.

Парсънсови бяха толкова близки с Хоб от поколения насам, че на практика бяха едно семейство.

— Парсънс има още двама сина и… — подзе Хенкел, но в този миг се случиха две неща.

Момчето на Парсънс спря да мига, защото животът си отиде от него, а във въздуха хвръкна парче от скалпа на Роб Чанър, последвано от облак от кръв и кости и повторното изпукване на пушката, която го беше убила. Той се свлече на една страна, а Хенкел падна до него. Тялото на помощник-шерифа пое и втория куршум и спаси живота на Хенкел. Този път ответната канонада от страна на Паркър, Ейнджъл и Луис беше насочена към единия прозорец на къщата, и щом спря, настъпи тишина.

Хенкел се измъкна иззад трупа на Чанър и пропълзя между дърветата.

— Моля ви — извика женски глас от къщата, — спрете стрелбата.

Хенкел позна Приска Тинсли. Погледна мъртвия Чанър и се опита да успокои гласа си.

— Приска, тук е Ед Хенкел. Стана отвратителна касапница. Не искам да продължава.

— Аким е ранен — отвърна Приска. — Уцелиха го в престрелката. Не мога да го помръдна.

— Само двамата ли сте?

— Язон Парсънс също е тук, но е мъртъв. Децата са горе в Квадрата. Останахме само двамата с Аким.

— Тогава излез с вдигнати ръце, а ние ще се погрижим за него.

Вратата на къщата се отвори и оттам излезе слабичка петдесетинагодишна жена. Жълтата й блуза и сините джинси бяха изплескани с кръв. Паркър и останалите я държаха на мушка, а Хенкел се приближи с вдигнато оръжие.

— Легни на земята, Приска — каза той.

Жената падна, олюлявайки се, на колене, и се подпря на ръце, преди да легне върху пръстта. Хенкел я претърси, но не откри нищо. Паркър отиде при него и заедно продължиха към къщата. Паркър рискува да надникне вътре. До надупчената стена се бе свлякъл мъж с дълга бяла коса, който изглеждаше с десетки години по-възрастен от жената отвън, а под тялото му се събираше локва кръв. Очите му бяха отворени, но каквото и да виждаха, не беше в този свят. До тялото му лежеше пушка.

Паркър влезе пръв и заедно с Хенкел претърсиха едноетажната къща. Намериха още едно тяло и веднага забелязаха приликата с момчето отвън. Този младеж беше уцелен два пъти в горната част на торса. Изглеждаше с година-две по-голям от брат си. Той също държеше пушка в ръцете си. Чанър беше убит от един от двамата.

— Дотук с преговорите — каза Хенкел.

— Да поговорим с жената.

Излязоха отново навън. Приска Тинсли още лежеше на земята, а Ейнджъл и Луис стояха до нея.

— Трябва да повикаме помощ за Аким — повтаряше тя неспирно.

Хенкел коленичи до нея — жената, която бе участвала в убийството на помощника му, и й каза колкото можеше по-внимателно, предвид че тялото на Чанър още лежеше до тях:

— Вече никой не може да му помогне, Приска. Но ти можеш да ни помогнеш да спасим останалите.

Хенкел нямаше желание да навлизат по-навътре в Отреза без подкрепление. Смъртта на Чанър беше наклонила везните срещу обитателите на тази територия и той едва се сдържаше да не си измие ръцете и да остави събитията да следват естествения си ход. В същото време обаче не желаеше името му да се свързва с нов Уейко. Радиостанцията в пикапа беше уцелена от куршум и той се обади по мобилния си телефон.

За съжаление, всички съмнения как трябва да се подходи към Отреза бяха разпръснати от свидетелските показания на Пейдж и Гейл пред полицията и двамата агенти от ФБР, които току-що бяха пристигнали там. Освен това семействата на Холбърт и Лън се бяха предали доброволно на властите с искане за закрила от Касандър Хоб и хората покрай него. Към момента полицейските части бяха готови да настъпят в Отреза от север, изток и запад.