Джон Коннолли - Време на мъчения

Тогава тя проговори.

— Съжалявам. Все пак те харесвах.

— Не — издума Хенкел и в тази една сричка чу всичката умора и разочарование от един живот, който така и не се беше развил, както се бе надявал, а сега щеше да завърши по същия начин.

Айрин се обърна към Нестор.

— Просто го направи — каза тя, като че ли Хенкел беше старо куче, което трябва да бъде убито бързо и безболезнено.

Хенкел чу изстрела. А не трябваше: не и от това разстояние, не и ако беше предназначен за него. Нестор се просна на земята. Куршумът го беше уцелил под вдигнатата дясна ръка и го беше пронизал право през торса. Мъжът изхриптя и от устните му излезе кървав мехур, който се пръсна с последния му дъх.

Айрин стоеше със зяпнала уста и гледаше тялото му. Хенкел не знаеше дали е виждала как убиват човек досега, но и не го интересуваше особено. Видя Роб Чанър да приближава през моравата и за миг си помисли, че някой друг е убил Нестор, а Чанър идва да довърши работата на Отреза, но не можа да проумее логиката.

Чанър изрита оръжието от ръката на Нестор, без да сваля пистолета си от Айрин.

— На колене!

Айрин погледна умолително Хенкел.

— Те ме накараха — каза тя. — Заплашиха ме.

Просто го направи.

— Чу го — отвърна Хенкел. — На колене.

Тя коленичи. Чанър я бутна по корем и я претърси, след което прибра пистолета си в кобура и я закопча с белезници. Когато приключи, Хенкел му каза:

— Не го очаквах от нея. И от теб не го очаквах.

— Исках мястото ти — отвърна Чанър, — но не по този начин.

Радиостанцията в колата на Хенкел запращя. Той прескочи бившата си приятелка — тя определено беше такава и надали имаше нужда изрично да й казва, че вече не са двойка, — и отиде да отговори.

— Хенкел.

Гласът на Луси беше едновременно напрегнат и развълнуван.

— Имаме информация за престрелка в „Драйдънс Ин“. И пожар.

Хана и Шера отидоха в затвора по-рано от обичайното. Хана вървеше напред, а Шера я следваше с две порции върху подноса: хляб, мюсли, плодове, поизстинало кафе в пластмасови чаши, за да не могат затворничките да го използват за попарване.

Процедурата беше ясно установена. При влизането на жените Пейдж и Гейл трябваше да седнат на масата, а вратата да бъде заключена, преди да им поднесат храната. Едната жена оставяше храната на масата, а другата стоеше на известно разстояние, в случай че пленничките се опитат да им отнемат ключовете. С годините обаче правилата се бяха поотпуснали малко, както Хана и Шера — защото обикновено те се грижеха за жените за разплод. Сега едната сервираше храната, а другата оглеждаше стаите, зареждаше шкафа в кухнята или просто гледаше отегчено. Този път обаче явно бяха неспокойни и Хана стоеше близо до Шера, докато тя сервираше храната, и подрънкваше с ключовете в лявата си ръка.

Което беше чудесно.

Пейдж кимна едва забелязано на Гейл, която „без да иска“ обърна купичката си с мюсли на пода и се разплака. Хана се обърна да вземе парцал, а Шера приклекна, за да събере храната. В този момент Пейдж стовари парчето тухла, което държеше в дясната си ръка, върху слепоочието на Шера. Стори й се, че чу как нещо се пропуква, но кучката не падна. Само се олюля на краката си и изграчи като стар гарван на дърво. Пейдж я удари отново и Шера се строполи.

Междувременно Гейл изблъска толкова силно Хана отзад, че възрастната жена залитна напред и се строполи по лице на пода. После обаче успя да се извърти по гръб и започна да се бори с Гейл, която вече седеше върху корема й и се мъчеше да притисне ръцете й към пода.

Шера се опита да се изправи. Надигна се на ръце и колене и отърси глава. На слепоочието й имаше цицина и малка резка, която не кървеше много. По-голямата част от кръвта се стичаше от дясното й ухо: постоянно кап кап кап , която се събираше на локвичка на пода. Дясното й око беше сведено надолу. Устните й се размърдаха и издадоха поредица от звуци, но Пейдж не разбра нищо. Тя вдигна отново тухлата. Здравото око на Шера проследи движението, с което бременната жена вложи в удара цялата сила на торса си. Този път Пейдж едновременно чу и усети пропукването. Очите на Шера се завъртяха навътре в черепа й и тя се свлече в конвулсии на пода.

След като се погрижи за Шера, Пейдж можеше да помогне на Гейл, но тя всъщност нямаше нужда от помощ. Стоеше до Хана, която се гърчеше на пода до кухненските шкафове, вкопчила пръсти в устата и шията си. Изглеждаше като че получава удар. Лицето й беше станало мораво и издаваше гърлени звуци на пресекулки. Пейдж не понечи да й помогне или да вземе ключовете. Беше омагьосана от страданието на Хана, но все пак забеляза дълбоката рана на лявата буза на Гейл.