Джон Коннолли - Време на мъчения

Оберон обаче беше водачът и крайното решение беше негово. По-късно Касандър бе дочул недоволно мърморене от някои, които си бяха замълчали по време на събранието, но не им обърна внимание. Вече не бяха от полза. Те нямаше да се опълчат открито на Оберон, но това само по себе си не беше непременно лоша новина. Означаваше, че Касандър и синовете му можеха да превземат властта без страх от конкуренция.

Въпреки че Лусиъс беше по-големият син на Касандър, той не беше водач по темперамент, само по желание. Въпреки че Мариус беше пожелал да изгорят Харпър Грифин, той беше по-балансиран, и именно на него Касандър възнамеряваше да повери бъдещето на Отреза. Разбира се, младежът още не беше съвсем готов: беше твърде зелен, твърде слаб. Ако Оберон сдадеше властта, щеше да се наложи Касандър сам да я поеме, а Мариус да го следва, докато бащата не преценеше, че синът му е готов да го наследи. Беше готов за тази отговорност. Беше разговарял с Мъртвия крал и беше получил неговата благословия.

Касандър вече беше започнал да шие мантията си. Той получи обаждане от Старчър, който го информира за посещението на Паркър при Нора Медоус, и той изпрати Мариус и Джабал да я ликвидират. Когато детективът стигнеше до Пласи, което със сигурност щеше да стане, щеше да се разправи и с него, ако Оберон подходеше твърде предпазливо.

Върху лявата му гърда полегна ръка и пръстите й се плъзнаха между сивеещите косми подобно дребни розови змии. Шера лежеше гола до него. Детето й си играеше далеч на юг в къщата на Хана.

— Отново — каза тя. — Направи го отново.

Оберон вероятно идваше насам, но Касандър я облада за втори път, без да мисли за риска да бъдат разкрити. Донякъде дори му се искаше това да стане, та да може враждата между двамата мъже да стигне до критична точка и най-после да бъде разрешена.

Оберон обаче не се появи, защото беше зает със собствените си проблеми.

Оберон спря да купи някои основни неща от „Сампсън“, най-големия универсален магазин в Търли. Отрезът беше почти самодостатъчна общност, но все пак трябваше да купуват някои продукти като кафе, захар и сол. След кратък размисъл Оберон купи и една кутия деветмилиметрови муниции, две кутии патрони за дванайсеткалибровата си пушка и три кутии 7,62x39 за своя „Колт AR-15“.

По принцип Касандър отговаряше за въоръжението в Отреза, но Оберон вече му нямаше доверие. Не ставаше дума само за очевидното му нежелание или неспособност да овладее Лусиъс, нито за възраженията му срещу плановете на Оберон за бебето на Пейдж или дори за подозрението на Оберон, че Касандър иска да поеме властта над Отреза. Не, Оберон беше забелязал начина, по който Касандър гледа жена му. Той все още вярваше на Шера… или поне така си мислеше.

В интерес на истината, вече не беше сигурен.

Претегли една от кутиите в ръка. По отношение на точността колтът нямаше да му бъде от голяма полза на повече от двеста метра разстояние, но той и не беше предназначен за това. Ако нещо се случеше в Отреза, боят щеше да се води от малки разстояния. Наслади се за още няколко секунди на тежестта на мунициите, след което ги занесе в пикапа. Докато ги подреждаше, му се стори, че някой го наблюдава. Вдигна очи и видя един мъж, облегнат на безличен седан, толкова чист и необичайно нов за този район, че със сигурност беше взет под наем.

Детективът: Паркър.

Оберон затвори вратата на пикапа, огледа паркинга за приближаващи автомобили и се приближи до ловеца.

— Знам кой сте — каза той.

— Тогава знаете и защо съм тук.

— Не, ще трябва да ми кажете.

— Искам да ми предадете двамата мъже, Лусиъс и Джабал, които неотдавна са били в Портланд, Мейн.

— С каква цел?

— За да могат да бъдат разпитани тук или на североизток за смъртта на Харпър Грифин и изчезването на Джеръм Бърнел.

— Не съм ги чувал.

— Не съм ви питал за това. Попитах ви за Лусиъс и Джабал.

— Вие сте частен детектив. Нямате правомощия тук, а нито Лусиъс, нито Джабал са обвинени в престъпление. Връщайте се в Мейн, преди нещата да загрубеят.

— Не бих могъл.

— Значи, всичко ще се случаи по реда си.

Оберон понечи да се отдалечи, но се спря.

— Защо не можете просто да ни оставите на мира? — попита той.

— Не мисля, че вие сте мирни хора или че Отрезът е мирно място — отвърна Паркър, — така че не виждам смисъл във въпроса ви.

— Предупреждавам ви. Стойте далеч от нас.

— Лусиъс — повтори Паркър. — И Джабал.

Оберон не каза нищо повече, само се качи в пикапа си и потегли. Когато погледна в огледалото, Паркър вече го нямаше.