Джон Коннолли - Време на мъчения

Какво следваше сега? Отрезът не беше силен като някога.

Страхът и респектът, които предизвикваше у хората в окръга, бяха резултат от натрупания ужас и подхранвани от миналото. Днес Отрезът беше само сянка на миналото си величие и дори Мъртвия крал не можеше да спре упадъка му.

Оберон можеше да напусне Отреза със семейството си и да вземе Пейдж със себе си. Щеше да бъде опасно, но й оставаха само няколко месеца. Шера щеше да се грижи за нея, а щом бебето се родеше, той щеше лично да се разправи с Пейдж. Похищението й беше последица от гнева му заради загубата на синовете му, също както проследяването и отвличането на Кори Уайът. Бе възнамерявал да убие и стареца, собственика на бензиностанцията, но природата го беше изпреварила. Тогава Оберон беше заслепен от мъка, и все пак това беше правилно решение, а и Пейдж им бе свършила добра работа. Кори Уайът им бе дала само едно бебе, преди да умре, но двете заедно бяха донесли доста пари на Отреза.

Искаше му се да може да пусне Пейдж да си върви. Уважаваше я повече от другата, по-младата. Тази жена притежаваше истинска сила. Ако можеше да разчита, че ще си държи устата затворена, щеше да я освободи, но знаеше, че тя ще отиде в полицията при първа възможност. Яростта я пазеше да не полудее, но пламъците й нямаше да бъдат потушени само с обещанието за свобода. Касандър искаше да я убие след третото бебе. В това отношение може би беше прав.

Заръмя тих дъждец. Оберон затвори очи и го остави да капе по лицето му. Усещаше как се събира по клепачите му и се стича по страните му. Мокреше косата му и попиваше в кожата му, бавно отмивайки всички мечти и фантазии. Той въздъхна и се отърси от тях. Не, нямаше да избяга от земята си. Той принадлежеше на Отреза и Отрезът живееше в него. Това беше тяхното място и ако трябваше да се бори, тъй да бъде. Някога Отрезът беше крепост и отново щеше да се превърне в такава. Бяха видели цели поколения противници да стават на прах и пепел, но бяха устояли. Щяха да се справят с Хенкел; щяха да се справят и с Паркър. Щяха да удържат Отреза пред нашествието на врага.

А Мъртвия крал виеше ли, виеше.

— Никога не съм чувал това име — каза Хенкел.

— Сигурен ли сте?

— Такова нещо не се забравя лесно. Ако имат крал, то това е Оберон. А той може да е много неща, но не и мъртъв.

— Харпър Грифин обаче е заявил, че действа в името на Мъртвия крал.

Паркър виждаше как Хенкел подрежда мислите си и внимателно подбира следващите си думи.

— Познавах Грифин само отдалеч — каза той. — Беше много популярен — хубавец, дори чаровен за по-лековерните. Не беше безкрайно тъп, но беше суетен и самомнителен, поради което не използваше интелекта си и той просто изветря. По едно време обаче много момичета в окръга го смятаха за добър улов — и то не само извън границите на Отреза.

— Имал е приятелка от Отреза?

— Не е потвърдено.

— Няма значение.

— Ако слуховете не лъжат, името й е Шера. Беше балдъза на Оберон, а сега е негова съпруга. Връзката им не е продължила дълго — Отрезът не се жени извън границите си и определено не одобрява връзки между жените си с мъже от типа на Харпър Грифин. Мисля обаче, че когато Грифин беше на път да се прости с живота си, задето налетя на сина на Касандър в „Оуки“, Шера се е застъпила за него.

— Съдейки по случилото се в Портланд, явно не е била готова да се намеси отново.

— Може и да не е знаела какво му готвят. Освен това сега Шера е с Оберон и каквото и да е имала с Грифин, то е в миналото. Тя е корава жена. Съмнявам се, че е проливала сълзи за Грифин след смъртта му.

— Ами Нора Медоус, бившата съпруга на Бърнел?

— Името ми е познато. Не само жените от Отреза пресичат границите в името на удоволствието. Казват, че е била с Касандър, преди той да се ожени.

— Сложен окръг си имате, шериф Хенкел.

— Не ми е скучно. Очевидно съм длъжен да ви предупредя, че ако възнамерявате да разпалвате проблеми с Отреза, ще ви арестувам и повдигна обвинения за всички нанесени вреди или, не дай си боже, смъртни случаи.

— А в случай на самозащита?

— Стига да я докажете с независим свидетел.

— Ще го имам предвид.

— Непременно. Може ли да попитам какво смятате да правите сега?

— Ще говоря с Оберон и ще го помоля за среща с двамата мъже, които за последно са били видени с Харпър Грифин преди смъртта му. — Паркър ги беше описал подробно на Хенкел и шерифът беше общо взето сигурен, че става дума за Лусиъс, по-големия син на Касандър, и още един младеж, на име Джабал. — И ако полицията в Портланд не възнамерява да отдели от бюджета си детективи, които да дойдат на място, ще им се наложи да ме придружат доброволно на север, където ще бъдат разпитани за смъртта на Грифин и изчезването на моя клиент, Джеръм Бърнел.