Майкл Коннелли - Горящата стая

— Еха, на това му се казва стара новина.

Бош се обърна. Жената до него гледаше пожълтялата напукана страница. Той й се усмихна и кимна неловко.

— Да, може да се каже.

— Какво правите? — попита тя.

Бош я погледна.

— Извинете — каза тя. — Просто съм любопитна. Изглежда интересно.

— Просто проверявам нещо, което се е случило преди много време.

— Пожарът.

Тя посочи снимките на страницата.

— Да — каза Бош. — Но не мога да говоря по темата. Личен въпрос.

— А можете ли да ми кажете едно? — настоя жената. — Момичето оживяло ли е?

Бош погледна за момент снимката, преди да отговори.

— Да, оживяла е. Късметлийка.

— И още как.

Бош кимна и жената продължи да чете някакъв сценарий. Бош се съсредоточи върху материалите от първата страница. В горния десен ъгъл беше поместена основната статия, която разказваше най-общо какво се е случило — или поне онова, което е било известно в деня на пожара. Под нея имаше колонка със заглавие:

НЕЗАКОННА ДЕТСКА ГРАДИНА В ПЛАМЪЦИ

Бош предположи, че целта на статията е да покаже причинно-следствена връзка между пожара и смъртните случаи в мазето на сградата. Лицензирано заведение би трябвало да има поне два изхода в случай на пожар и децата са щели да се спасят, но тонът на статията сякаш намекваше, че децата едва ли не са си навлекли сами смъртта, като са посещавали незаконна детска градина.

Третата статия беше разследване на сигурността на състоящата се от 210 апартамента жилищна сграда. През изминалото десетилетие там имало регистрирани множество случаи на нарушение на правилата за безопасност. В материала се обръщаше внимание и на собственика на сградата — компания за недвижими имоти, която притежаваше още няколко жилищни блока в района, също с ниски наеми и множество нарушения на правилата за безопасност. Написана преди да стане ясно, че пожарът е резултат на палеж, статията сякаш целеше да подготви читателя за заключение, че трагедията се е случила поради нарушаване или незачитане на някакъв правилник.

Статиите продължаваха на следващите страници, където Бош намери още странични колони и две страници със снимки от местопроизшествието. Имаше и каре в черна рамка, в което се изброяваха репортерите, работили по отразяването на пожара. Бош преброи двайсет и две имена и това събуди носталгията му по „Лос Анджелис Таймс“. През 1993 г. той бе голям и авторитетен, изданията му бяха пълни с материали и статии, написани от някои от най-добрите и умни журналисти в професията. Сега вестникът приличаше на човек, минал през химиотерапия — слаб, несигурен и осъзнаващ, че неизбежното може само да се отложи за известно време.

Отне му почти час да прочете материалите и да разучи снимките от първия раздел. Нищо от прочетеното не му даде идеи за различен подход към случая. Единственото нещо, с което „Таймс“ се доближаваше до онова, което по-късно щеше да стане основен фокус на първоначалното разследване, беше статия във вътрешните страници, която описваше района и споменаваше Пико-Юнион Ла Раца като доминираща банда по тези места. Статията цитираше анонимен полицейски източник, наричащ улица Бони Брай пазар за дрога, където можеш да намериш в изобилие кокаин и хероин от Мексико.

Бош забеляза, че Сото става от мястото си с отворен компютър, и бързо сгъна вестника и го пъхна под другите изрезки — може би снимките не бяха нещо, което тя би искала да види.

Сото дойде при него с лаптопа, видя купчината пожълтели изрезки и попита:

— Всичко това ли четеш?

— Да — отвърна той. — Кой знае, понякога могат да ти подхвърлят идея. Виждаш цитат от някого или нещо такова. Записах имената на някои хора, които са били там онзи ден — репортери и обитатели. Може пък да им се обадим, да видим дали няма да си спомнят нещо.

— Добре.

Бош кимна към компютъра й.

— Какво има?

Тя постави лаптопа върху изрезките, за да може Бош да вижда екрана.

— Има интернет връзка и си мисля, че открих Брусард.

Бош се обърна на мястото си, за да скрие екрана от любопитния поглед на съседката си. Осъзна, че гледа електронна версия на „Лос Анджелис Таймс“. Материал отпреди девет години, в който се говореше за назначаването на Чарлз — Брус — Брусард в Комисията по парковете и местата за отдих от новоизбрания кмет Армандо Зеяс. Съобщението беше късо, защото комисията, която се грижеше за парковете, не беше източник на големи новини. Брусард се описваше като местен бизнесмен, от години играещ важна роля в набирането на средства за кампаниите на местни политици. Снимката беше направена в нощта след кметските избори и на нея новоизбраният Зеяс беше прегърнал Брусард през раменете. Стоящата до тях усмихната жена беше посочена като Мария Брусард. Изглеждаше много по-млада от съпруга си.