Майкл Коннелли - Горящата стая

— Мини на Стрийт Вю.

Сото щракна с безжичната мишка на съответната връзка и след малко на екрана се появи снимка на адреса откъм улицата. Виждаше се улица с мантинела, отвъд която се разкриваше широкоъгълен изглед към огромния град долу.

— Тук няма нищо — каза Сото.

Канеше се да завърти образа с мишката, когато Бош сложи ръка върху нейната.

— Чакай. Това е къщата на Брусард.

— Какво? Няма никаква къща. Откъде знаеш?

— Бил съм там. Минах покрай адреса. Това е къщата му. Продължаваш по алея от Мълхоланд. Къщата е по-надолу по склона и не се вижда от улицата.

— Ох, Господи! Това означава, че телефонът е в къщата. Анонимните обаждания са от… жена му! Опитвала се е да го издаде от самото начало.

Решиха, че е твърде рисковано да отидат направо. Нямаше как да знаят дали Брусард си е вкъщи, а дори да го нямаше, външните камери означаваха, че самата къща и жена му вероятно също се следят. Затова Бош и Сото поставиха къщата под наблюдение, като заеха позиция на панорамната платформа на една пряка по-нататък. Планът беше да изчакат Мария Брусард да излезе, да издебнат удобния момент, да повдигнат въпроса за анонимните обаждания и да я питат какво знае за прострелването на Мерсед.

Разделиха се — единият седеше в колата, а другият на една от пейките на платформата. Така можеха да наблюдават предната и задната част от имота на Брусард от разстояние петдесет метра. За да преборят отегчението, се сменяха на всеки половин час, като спираха, колкото да обсъдят случая или нещо друго, което им беше дошло наум.

При една от смените Бош разказа на Сото за друго наблюдение на Мълхоланд Драйв, в което беше участвал. Беше случай отпреди почти двайсет години, когато работеше като детектив в участъка в Холивуд и партньор му беше Джери Едгар. Едгар си падаше по стилното облекло и обичаше шитите по поръчка костюми и обувките с пискюли. Наблюдаваха една къща и дори не бяха сигурни дали обектът, заподозрян в серия изнасилвания и убийства, е вътре. Беше студена зима, но в колата бе топло, защото прозорците бяха вдигнати. Двамата детективи бяха свалили саката си. Слънцето залезе и от къщата не се виждаха никакви светлини. Мина един час и падна пълен мрак. Прозорците на къщата си останаха тъмни. Накрая Бош не издържа и каза, че ще се спусне по склона и ще се опита да види дали отзад няма някакви признаци на живот. Едгар го увещаваше да не го прави. Предупреди го, че в тъмното лесно може да се подхлъзне и да падне, а вероятно и да се нарани, а също и да си съсипе дрехите. Бош му каза да не се безпокои, докато се пресягаше над седалката да си вземе сакото.

Както можеше да се очаква, Бош падна. Не се нарани, ако не се брояха няколко дребни драскотини и синини. Успя обаче да изкаля дрехите си и раздра шева между ръкава и рамото на сакото. Освен това видя, че къщата е празна.

Наблюдението се беше провалило и Бош и Едгар се върнаха в участъка, където на рязката флуоресцентна светлина стана ясно, че скъсаното и кално сако, което носеше Бош, е на Едгар.

Сото така се разсмя, че не чу, когато Бош обяви:

— Кола!

Трябваше да я хване за ръката и да повтори.

— Излиза една кола — каза той и я поведе обратно към форда. — Да вървим.

— Тя ли е? — попита Сото.

— Не виждам шофьора. Но колата е дамска.

— О, нима? И какво я прави дамска?

— Не знам. Просто не виждам как мъж би карал подобно нещо.

Скочиха във форда и Бош запали. Колата, излязла от имота на Брусард, се движеше към тях. Бош я изчака да мине покрай отбивката и излезе на Мълхоланд зад нея. Колата бе двуместен сребрист мерцедес. Стъклата й бяха затъмнени и нямаше начин да се види кой е шофьорът, още по-малко дали е жена. Бош си даде сметка, че коментарът му вероятно е бил сексистки, но инстинктът му казваше, че зад волана седи жена. Дали заради модела на автомобила, или заради нещо друго, реши да се довери на усещането си.

— Трябва да е тя — каза той.

— Да се надяваме — отвърна Сото.

Не получиха помощ за потвърждение, когато Сото се обади в управлението и поиска справка за номера на мерцедеса. Колата беше регистрирана на „Брусард Конкрийт Дизайн“, което означаваше, че шофьорът спокойно може да е всеки от семейството.

Бош поизостана и продължи след мерцедеса по Мълхоланд. На светофара на Лоръл Каниън колата продължи направо и Хари започна да прехвърля наум какви ли не параноични идеи, че са ги подвели. Може би са ги забелязали на платформата и някой е излязъл от къщата с мерцедеса да направи кръгче из планините, за да провали наблюдението.