Майкл Коннелли - Горящата стая

Отбеляза си на сутринта да се опита да разбере дали Ана Асеведо е сменила законно името си на Естир Гонзалес и ако да, защо Сото не го е открила в издирването си. Предположи, че е заминала за Мексико с редовен паспорт. Смяната на името трябваше да е отбелязана някъде.

Мислите му за усилията на Сото сякаш я призоваха. Телефонът на Бош избръмча и той го извади от джоба си. Името й беше изписано на екрана.

— Люси?

— Хари, спиш ли вече?

— Още не. Къде си?

Бош я беше оставил при колата й в подземния гараж на Дирекцията на полицията.

— В отдела. Бях оставила ключовете си горе.

Бош не беше сигурен, че му казва истината.

— И?

— И просто проверявах някои неща, преди да се прибера. Отворих статията за случая Мерсед в „La Opinion“, за да видя как се е получила, нали разбираш?

— И?

— Всичко със статията е наред. Добро описание и без сгрешени цитати. Съобщава се, че сме открили оръжието на убийството. После прегледах коментарите. Знаеш ли какво си мисля?

— Честно казано, не. Не чета вестници нито онлайн, нито на хартия. Слушам те.

— Онлайн читателите могат да оставят коментари за всяка статия на сайта. Под тази също има няколко и сред тях един, за който съм сигурна, че е от нашия анонимен информатор. Жената. Няма намерение да се откаже и си мисля, че трябва да говорим с нея.

— Какво е написала?

— На испански е, но в най-общи линии се твърди, че полицията лъже. Че знаем кой е извършителят, защото ни е било казано, но потулваме всичко, за да защитим кмета и човека, който в действителност командва зад кулисите.

Бош се замисли.

— Още смятаме, че става въпрос за Зеяс, нали?

— Да.

— Кой би могъл да командва зад кулисите? Брусард?

— Предполагам.

— И тя не е оставила името си, нали?

— Не. Можеш да напишеш каквото си поискаш име или дума. Тя е написала je sais — знам.

— Това чудо може ли да се проследи?

— Може би със съдебно нареждане. Съмнявам се, че вестникът би ни помогнал без съгласието на съда. Смятам да продължа да й звъня, докато не ми отговори. После ще си уговорим среща.

— Не, по-добре да не й звъним. Ще я уплашим и ще изхвърли телефона. Сто на сто има причина да иска да остане анонимна.

— Тогава какво?

— Ще я засечем.

— Добре.

— Прибирай се, Люси. И си лягай. Утре ще уредим нещата. Познавам един съдия, който ще подпише заповедта.

— Добре, Хари.

— И браво на теб. Добра работа. Вече започва да ми става трудно да не изоставам.

— Благодаря, Хари.

Бош затвори. Не беше сигурен, че го бе казал като комплимент.

В четвъртък сутринта Бош най-сетне успя да изпревари Сото на работното място — пристигна още преди зазоряване с кафе от денонощния „Старбъкс“. Намери списъка с обажданията на бюрото й и незабавно се зае да състави искане за разрешително за издирване, с което да открият мобилния телефон на анонимната жена, която многократно заявяваше, че около прострелването на Орландо Мерсед има потулване.

Появата на клетъчните телефони беше довела до огромни промени в работата на правоприлагащите органи през последните две десетилетия. Законът за комуникационно сътрудничество с органите от 1994 г. се осъвременяваше и разширяваше почти ежегодно, за да отговаря на бързо променящия се електронен ландшафт и многото начини, по който го използваха престъпниците. Производителите и доставчиците на услуги бяха длъжни да включват проследяващи функции във всичките си системи и продукти. Именно тук беше ролята на засичането. Нерегистрираният телефон еднодневка можеше да изглежда идеално средство за анонимни комуникации, били те законни или не, но устройството можеше да се проследи и локализира чрез постоянната му връзка с клетките на доставчиците. При наличието на съдебно разрешение техническият отдел на ЛАПУ можеше да изпрати електронен импулс до телефона (така наречения „пинг“) и да определи местоположението му с точност петдесет метра. В отдела се работеше бързо. След получаването на разрешението процесът щеше да започне в рамките на два часа.

Именно затова Бош беше дошъл рано. Планът бе да сложи разрешението на бюрото на съдия Шърма Бартлет преди да е започнала съдебните дела за деня.

Бош не беше новак в засичането на мобилни телефони. То се бе превърнало в полезно средство за откриване на заподозрени при разследването на стари убийства. Често откриването им беше по-трудно от идентифицирането им след изминалите години. Процесът започваше с база данни на телефонни номера и доставчиците на услуги. Законът задължаваше в нея да се записват дори номерата на телефоните еднодневки. На Бош му бяха нужни по-малко от пет минути да открие доставчика на номера на анонимната жена. След това използва шаблона и започна да пише разрешителното на компютъра си.