Майкл Коннелли - Горящата стая

— В какъв смисъл? — попита Бош.

— Ами, точно тогава положението беше много тежко — каза сестра Джи. — Имахме ипотечен кредит и не можехме да го обслужваме. Бяхме изправени пред заплахата да изгубим това чудесно място, нашата основна база. И тогава тя пристигна. Плати цялата ипотека. И каза, че иска да стане една от нас. Взехме я под крилото си и тя даде обетите си.

Бош кимна.

— Желаете ли да видите работата на сестра Естир? — попита сестра Джи.

— Какво искате да кажете? — попита Бош.

Монахинята посочи стария телевизор и каза:

— Правим видеозаписи на мисиите си. Помагат за набирането на средства. Мисля, че имаме диск от последната мисия на сестра Естир. В едно училище в Чиапас. Чували ли сте за cinturones de miseria?

Бош погледна към Сото за превод.

— Гето — обясни тя. — Бедняшки квартал.

— Чиапас е най-бедният район в цяло Мексико — каза сестра Джи.

Взе дистанционното от масата и включи телевизора и плейъра. На екрана се появи сцена в училище: две монахини в бели одежди раздаваха храна на деца в гола класна стая. Децата бяха с мръсни дрехи и много бяха с подути кореми. На Бош не му се наложи да пита коя от двете жени е сестра Естир. Позна я от снимките на Ана Асеведо.

Сестра Джи превъртя записа и спря на сцена, на която сестрите провеждаха урок. Сестра Естир четеше библия с кожени корици и златна украса. Децата, на възраст от шест до дванайсет-тринайсет години, слушаха захласнато.

Сестра Джи отново превъртя записа и спря на момент, в който двете монахини напускаха селото, което нямаше павирани пътища и електрически стълбове. Канеха се да се качат на пъстроцветен, но стар автобус. На табелата над предното стъкло пишеше закъде е — Кристобал де лас Казас. Бош никога не бе чувал за такова място.

Едно момченце на седем-осем годинки не искаше сестра Естир да си тръгва. Беше се вкопчило в нея и плачеше. Тя нежно го галеше по тила и се опитваше да го утеши.

Сестра Джи изключи телевизора и каза:

— Това е сестра Естир.

— Благодаря, че ни показахте — отвърна Бош.

Запита се дали сестра Джи не е доловила защо всъщност са дошли да търсят сестра Естир и не им показва видеото, за да спечели симпатиите им към нея. Сото се канеше да каже или да попита нещо, но Бош сложи ръка върху нейната, за да я спре. Разполагаха с онова, което им трябваше засега. Тревожеше се, че прекалено многото въпроси ще породят подозрения (ако вече не бяха) и че сестра Естир може да научи за интереса им към нея. Не искаше да я подплаши преди да има възможност лично да говори с нея.

— Е, сестро — рече той, — ако нямате нищо против, ще се обадим отново по-късно, след като сестра Естир се прибере жива и здрава. Тогава ще се върнем, за да поговорим с нея. Извинете за натрапването и благодарим, че ни отделихте от времето си.

Понечи да стане.

— Можете ли да ми кажете защо е всичко това? — попита сестра Джи.

— Разбира се — любезно отвърна Бош. — Не знам дали сестра Тереза го е споменала, но ние сме от отдел Неприключени следствия и се опитваме да решим стари случаи и престъпления. Сестра Естир, когато е била Ана Асеведо, е станала свидетел на престъпление, по което работим. Бихме искали да говорим с нея и да видим дали си спомня нещо, което може да е пропуснала да спомене пред полицията навремето. Ще останете изненадана колко много неща се запечатват в паметта и се появяват едва след години.

Сестрата го погледна с подозрение.

— Сигурна съм, че ще се изненадам. Ако оставите визитка, ще кажа на сестра Естир да ви се обади веднага щом се върне, ако е рекъл Господ.

— Не е нужно да ви създаваме грижи, сестро — отвърна Бош. — Сигурен съм, че ще поддържаме връзка.

Бош се прибра в два след полунощ. Къщата беше тъмна и всичко бе тихо. Вратата на спалнята на Мади бе затворена. Дъщеря му отдавна спеше. Беше разговарял с нея, докато се връщаха от Калексико.

Бош беше възбуден въпреки дългия ден, по-голямата част от който бе прекарал в колата. Излезе на задната тераса, опря ръце на парапета, загледа се към града и се замисли за големите крачки, които бяха направили по случая Бони Брай. На сутринта щеше да запознае капитан Краудър с резултатите и после трябваше да решат дали да идат в Мексико и да се опитат да открият Ана Асеведо, известна като сестра Естир Гонзалес, в контролираните от наркокартелите планини на Гуереро, или да изчакат завръщането й в Америка. И двата избора имаха своите рискове и Бош смяташе да остави капитана да решава.