Майкл Коннелли - Горящата стая

— Малко е сложно. Трябва да поговорим с една жена за нещо, случило се в Лос Анджелис преди много време. Работим по стар случай. Ние сме детективи и последният й известен адрес, с който разполагаме, е този манастир. Препратила е пощата си тук през деветдесет и четвърта. Казва се Ана Мария Асеведо. Говори ли ви нещо това име? Тя тук ли е?

От реакцията на монахинята ясно личеше, че името не й говори абсолютно нищо.

— Знам, че е било много преди вие да дойдете тук, но може би има някой, който…

— Това е Ана — каза Сото и показа снимката от последната шофьорска книжка на Ана Асеведо.

Монахинята се наведе напред да я разгледа на слабата светлина на крушката над вратата и каза:

— Прилича на сестра Еси. Но тя не е тук.

Бош и Сото се спогледаха. Ана Асеведо бе приела името на обичаната жена, която бе умряла в опит да спаси децата от пожара в Бони Брай.

— Сигурна ли сте? — попита Бош.

— Ами, не съвсем, но прилича на нея — каза монахинята.

— Това ли е името й? — попита Сото. — Сестра Еси?

— Не, името й е Естир — каза монахинята. — Сестра Естир Гонзалес, но я наричаме Еси.

— А вие как се казвате? — попита Бош.

— Аз съм сестра Тереза.

Бош я помоли да погледне отново снимката и да потвърди разпознаването. Тя го направи и кимна.

— Разбира се, сега е по-стара — каза сестра Тереза. — Сестра Джералдин е от най-дълго време в манастира. Тя със сигурност ще знае.

— Можем ли да говорим със сестра Джералдин? Може да се окаже много важно.

— Бихте ли изчакали тук? Ще видя дали още е будна.

— Разбира се. Но преди да отидете, можете ли да ми кажете къде е отишла сестра Естир? Казахте, че не е тук.

— Нека видя дали сестра Джералдин е будна. Не би трябвало аз да говоря от името на манастира. Мога ли да взема снимката?

Сото й даде снимката и сестра Тереза затвори вратата. Бош и Сото отново се спогледаха. Нещата се нареждаха.

— Приела е името на Еси — каза Сото. — Ако това не е гузна съвест, не знам какво може да е.

Бош само кимна и се опита да потисне възбудата си. Сестра Естир не беше в манастира. Дори да беше Ана Мария Асеведо, тепърва трябваше да я открият и да се надяват, че ще успее да ги отведе до мъжете, предизвикали пожара.

След пет-шест минути вратата се отвори отново, този път широко. Младата монахиня върна снимката на Сото и каза, че сестра Джералдин ги чака.

Влязоха и тръгнаха по коридор. От едната страна имаше мемориал на изгубените монахини. На него имаше девет имена и снимки. Всички монахини на тях изглеждаха някак еднакви.

В оскъдно обзаведена всекидневна със стар телевизор в ъгъла ги чакаше друга монахиня. Беше прехвърлила шейсетте и носеше очила без рамки. Имаше остри очи, вероятно виждали неща, съперничещи дори на онова, което бе виждал Бош в работата си.

— Моля, седнете — каза тя. — Аз съм сестра Джералдин Търнър, но обикновено ме наричат сестра Джи. Мисля, че жената от снимката, която сте дали на сестра Тереза, е нашата сестра Естир. Тя добре ли е? За какво става дума?

Бош седна на тапицираната пейка от другата страна на ниската маса. Сото се настани до него.

— Сестро Джи, нямаме новини за сестра Естир — каза Бош. — Търсим я, защото се нуждаем от помощ за един случай, по който работим.

Сестра Джи постави ръце на гърдите си, сякаш за да успокои сърцето си.

— Слава богу. Помислих си, че се е случило най-лошото.

— Къде всъщност е сестра Естир? — попита Бош.

— На мисия в Естадо де Гуереро, Мексико. Замина за село Аютла, а чухме, че там има сблъсъци между местната милиция и наркобосовете. Нямаме вести от нея вече повече от седмица.

— Защо е отишла там?

— Всички ходим на мисии, детектив. Даряваме книги и медикаменти и носим Словото Божие на децата. Това е призванието ни.

— Кога трябваше да се обади или да се върне сестра Естир? Закъснява ли?

— Не, не закъснява. Всъщност би трябвало да се върне след две седмици. Но всички ние се свързваме всяка седмица с базата, ако можем. Тук е базата, детектив. Минаха десет дни, откакто за последно получихме вест от нея.

Бош кимна. Сестра Джи се прекръсти и каза тихо бърза молитва за сестра Естир.

— Бяхте ли тук, когато сестра Естир е дошла в манастира преди двайсет години? — попита Сото.

— Да — отвърна сестра Джи. — Мисля, че съм единствената, която беше тук по онова време. Много от нас отидоха при Господ.

— Помните ли обстоятелствата около идването й? — попита Сото.

— Беше преди много време — отвърна монахинята. — Помня, че беше от Лос Анджелис. Помня го, защото сякаш при нас дойде ангел от Града на ангелите.