Майкл Коннелли - Горящата стая

— Това ли сте правили вчера? — попита Самюълс. — Търсили сте я чак в ада и обратно?

— Само през част от деня, лейтенант. Установихме, че тя е извън страната, и я чакаме да се върне.

Самюълс и Краудър не отговориха и Бош побърза да се намеси.

— Освен ако не искате да разрешите командировка до Акапулко, капитане. Мислим, че тя се намира някъде в щата Гуереро. В планините. Можем да отлетим до Акапулко и да наемем водач и джип.

По изражението на капитана си личеше, че не проявява интерес към командироване на екип детективи в Акапулко дори ако крайната им цел е коварният планински район на Гуереро. Само от мисълта, че ще трябва да отрази разходите в отчета, който ще бъде прегледан на десетия етаж, на челото му изби пот.

— Скоро ли трябва да се върне? — попита Самюълс.

— След две седмици — каза Сото.

— В такъв случай мисля, че можем да почакаме — каза Краудър. — Междувременно си имате предостатъчно работа. Всъщност да се прехвърлим върху случая Мерсед. Докъде стигнахме?

Бош взе думата нататък.

— Днес започнахме работа в една посока — каза той. — Една жена се е обадила неведнъж анонимно, или поне така си мисли, и е оставила коментар към материала във вчерашния брой на „La Opinion“. Преди час получихме разрешение за засичане на телефона и се надяваме да я открием днес и да говорим с нея лице в лице.

— Какво знае тя според вас? — попита Краудър.

— Ами тя си мисли, че бившият кмет знае кой стои зад стрелбата и че нещата се потулват — каза Бош.

— За Армандо Зеяс ли става дума? — попита Краудър. — Тази жена ми се струва не наред. Само не ми казвайте, че ще тръгнете да гоните побъркани.

— Тя е категорична — каза Бош. — Твърди много неща, заради които заслужава да я открием и да разговаряме с нея. Може би е несигурна догадка, но понякога несигурните догадки се отплащат.

— Може би? — повтори Самюълс. — Нима ни казваш, че след повече от седмица работа по случая разполагате единствено с несигурна догадка? Някаква луда, която вероятно просто си измисля, за да се опита да прибере парите от наградата? Кого си мислиш, че поднасяш, Бош?

— Имаме други следи и приближаваме до заподозрения — спокойно отвърна Бош. — Но разследването изисква да идентифицираме тази жена и да разговаряме с нея. Точно това правим…

— Пилеете ресурси, това правите — прекъсна го Самюълс. — Кой е този заподозрян, за когото едва сега споменаваш?

— Уилман. Човекът, притежавал оръжието на убийството — каза Бош. — Пише го в докладите.

— В доклада ти се посочва, че е мъртъв — каза Самюълс.

— Да, но въпреки това смятаме, че той е стрелецът — отвърна Бош.

— И защо е стрелял? По чия поръчка?

— Работим по въпроса — каза Бош. — Другите огнестрелни оръжия, които открихме в къщата му, се оказаха свързани с други убийства в Сан Диего и Лас Вегас. Изглежда, че въпросният тип е бил наемен убиец.

— И кой го е наел да стреля на Мариачи Плаза? — попита Краудър.

— Точно по този въпрос работим — каза Бош. — Опитваме се да изчистим някои неясноти и анонимната жена е една от тях.

Самюълс не беше умилостивен. Поклати глава с отвращение.

— Имате срок до края на смяната в петък — каза той. — Или ще ми покажете нещо, или ще дам случая на екип, който постига резултати.

— Хубаво — сви рамене Бош. — Ти решаваш.

— Точно така, аз решавам — каза Самюълс. — Свободни сте.

Бош и Сото мълчаливо се върнаха в клетката си. Бош осъзна, че е стиснал зъби толкова силно, че челюстта започва да го боли. Опита се да се отпусне, но не успя. Искаше да се обърне, да се върне в кабинета на капитана и да изхвърли Самюълс през стъклото до вратата. Този тип не беше детектив. Никога не беше разследвал случаи. Беше администратор, който смяташе, че най-добрият начин да мотивира хората е да омаловажава усилията им и да демонстрира нулева търпимост при трудните случаи. Беше точно от онези бюрократи, които изобщо нямаше да липсват на Бош, след като напусне работа.

Бош седна, сложи ръце на бюрото и забарабани по плота с надеждата, че това някак ще разсее натрупалата се в него лоша енергия.

— Мислех, че засега не искаш да им казваш за оръжията — каза Сото зад гърба му.

— Трябваше да им дам нещо — отвърна Бош, без да се обръща към нея. — Само за да се махнем оттам.

Погледна към кабинета на капитана. Самюълс още беше вътре и говореше на Краудър, като размахваше ръце.

— Хари! — каза Сото. — Получихме първия сигнал от техническия отдел.

Бош се завъртя и избута стола си до бюрото й. Сото беше щракнала върху връзката в имейла от Маршъл Флауърс. Отвори се страница на Гугъл Мапс и Бош видя, че адресът е на Мълхоланд Драйв между булевард Лоръл Каниън и прохода Кауенга.